Ёгъ-таму-нцо ^[0]

Златното, Сребърното и Дървеното момиче

У царя было двѣ дочери Нгулыггунъ (серебряная царевна) и Ксэрлыггунъ (золотая царевна) и служанка Ёгъ-таму-нцо. У серебряной царевны были серебрянное ведро и серебряный ковшъ, у золотой царевны золотое ведро и золотой ковшъ, у Ёгъ-тамунцо деревянное ведро и деревянный ковшъ. Служанка говоритъ царевнамъ: «Давайте играть! бросимъ наши ведра и ковши на воду и посмотримъ чья посуда будетъ сверху». Царевны согласились и всѣ трое бросили свою посуду на воду. Золотые и серебряные ведра и ковши утонули, одни деревянные сверху плаваютъ. Царевны говорятъ служанкѣ: «Иди къ отцу и спроси, что тебѣ нужнѣе: Ксэрлыггунъ и Нгулыггунъ или золотыя и серебряныя ведра и ковши?» Служанка пошла къ царю и царь сказалъ ей: «Ведра и ковши я могу опять приказать сковать, но другихъ дѣтей не наживу. Возьми рсамбы^[1] и масла, навьючь на лошадь, отправляйся къ моимъ дочерямъ и скажи имъ, чтобъ скорѣе возвращались въ родительскій домъ». Служанка дорогой рсамбу и масло съѣла, пріѣхала къ царевнамъ и говоритъ имъ: «Царь осердился на васъ и сказалъ: «мнѣ ведра и ковши золотые нужнѣе». Онъ далъ мнѣ лошадь, немного рсамбы безъ масла и велѣлъ передать вамъ приказъ уѣзжать изъ его царства». Служанка сказала царевнамъ, что теперь она старше ихъ и приказала имъ отдать ей свое богатое платье. Переодѣлись, служанка надѣла платье царевенъ, царевны надѣли платье служанки, сѣли всѣ трое на одну лошадь, впереди Ёгъ-тамунцо, въ серединѣ Нгулыггунъ, сзади Ксэрлыггунъ и поѣхали. Дорогой встрѣчаетъ ихъ царскій сынъ. Ёгъ-тамунцо спрашиваетъ его: яга яга кангъ якка шбра шбра кангъ шбрка рчжаву чжама кангъ янги ..........^[2], которой варить пищу для царя? Царскій сынъ отвѣчаетъ: передняя, красивая средняя, а варить пищу для царя задней. Тогда Ёгъ-тамунцо приказала дѣвицамъ пересѣсть; Ксэрлыггунъ посадила на переднее мѣсто, а сама сѣла на заднее, и опять спрашиваетъ царскаго сына: которая красивая? которая ..........? которой варить пищу для царя? Царскій сынъ говоритъ: «.......... задняя, красивѣе середняя, а варить царю пищу передней». Потомъ царскій сынъ говоритъ: «Я пущу стрѣлу и на которую изъ васъ трехъ стрѣла упадетъ, той и варить пищу». Выстрѣлилъ, стрѣла легла передъ царевной Ксэрлыггунъ. Ёгъ-тамунцо перехватила стрѣлу и положила подлѣ себя. Подходитъ царскій сынъ, видитъ, стрѣла лежитъ передъ Ёгъ-тамунцо и говоритъ: «Нечего дѣлать! если стрѣла указала на тебя, то ты вари пищу!» Продолжая путь далѣе, они подъѣхали къ царской ставкѣ. Тутъ было озеро. Ёгъ-тамунцо схватила Ксэрлыгъ и бросила въ озеро, сама сдѣлалась царицей, а Нгулыгъ заставила пасти овецъ. Нгулыгъ каждый день, прогоняя стадо, подходила къ озеру и пѣла:

Нгулыггунъ рарцза ре

Ксэрлыггунъ нцоня ре

Ёгъ-тамунцо хомджи ре^[3]

Утопленная Ксэрлыггунъ въ озерѣ нашла дворецъ Улыгсыгла-рэнчина и стала жить въ довольствѣ. Когда пѣнье сестры доходило до ея ушей, она выходила изъ воды, выносила сестрѣ хлѣба и мяса и приговаривала: «Все здѣсь въ полѣ съѣдай! Во дворецъ ничего не уноси!» Однажды Нгулыггунъ положила кусокъ за пазуху и забыла. Когда стала во дворцѣ раздѣваться, кусокъ упалъ на полъ; Нгулыггунъ не замѣтила этого. Ёгъ-тамунцо нашла кусокъ и спрашиваетъ Нгулыггунъ: «Откуда взяла кусокъ?» Нгулыггунъ сказала, что ей дали товарищи пастухи. Царица опросила всѣхъ пастуховъ; тѣ говорятъ, что никто не давалъ. Снова царица спрашиваетъ Нгулыггунъ, откуда у нея взялся кусокъ и та призналась, что она ходитъ каждый день на берЁгъ озера, поетъ:

Нгулыггунъ рарцза ре

Ксэрлыггунъ нцоня ре

Ёгъ-тамунцо хомджи ре

Сестра выходитъ изъ воды и даетъ ей куски хлѣба и мяса.

Ёгъ-тамунцо на слѣдующій день оставила Нгулыггунъ сидѣть дома, а сама пошла пасти овецъ съ товаркой, взяла сошникъ (тонгрчигъ), развела огонь на аргалѣ и накалила сошникъ, потомъ подошла къ берегу и говоритъ:

Нгулыггунъ рарцза ре

Ксэрлыггунъ нцоня ре

Ёгъ-тамунцо хомджи ва.

Ксэрлыггунъ вышла изъ воды съ мясомъ и хлѣбомъ. Ёгъ-тамунцо разсѣкла ей голову накаленнымъ сошникомъ; Ксэрлыггунъ ушла въ воду; вся вода въ озерѣ покраснѣла отъ крови. На другой день Нгулыггунъ приходитъ къ озеру, зоветъ сестру; сестра не показывается, семь дней напрасно звала её Нгулыггунъ, наконецъ она вышла изъ воды съ завязанной головой и говоритъ: «Садись на меня, я унесу тебя къ себѣ!» Нгулыггунъ не рѣшается идти въ воду. Тогда Ксэрлыггунъ сказала ей: «Я боюсь къ тебѣ выходить! ты хочешь убить меня. Если ты не хочешь идти въ воду, то тебѣ больше меня не видать».

Нгулыггунъ родила полузолотого, полусеребрянаго ребенка. Ёгъ-тамунцо велѣла подбросить его подъ овецъ; всѣ овцы разбѣжались, испугавшись ребенка; тогда Ёгъ-тамунцо велѣла подбросить ребенка подъ лошадей, и лошади разбѣжались; подбросили ребенка подъ коровъ и коровы разбѣжались. Ёгъ-тамунцо приказала въ овечьемъ дворѣ вырыть яму и завалить ребенка живого аргаломъ, а Нгулыггунъ, вмѣсто ребенка, подбросить щенка и сказала царю: «Нгулыггунъ родила щенка!» На могилѣ законнаго ребенка выросъ цвѣтокъ (метыкъ бама). Овца съѣла цвѣтокъ и родила пѣгаго ягненка. Ягненокъ говоритъ Нгулыггунъ: «Мать! Ты не ходи въ степь; я буду пасти овецъ вмѣсто тебя». Нгулыггунъ перестала ходить въ степь; овцы ходятъ за пѣгимъ ягненкомъ, сами пасутся и сами возвращаются домой. Ягненокъ опять говоритъ Нгулыггупъ: «Мать! скажи про меня Ёгъ-тамунцо, что этого ягненка нужно зарѣзать. Онъ все уводитъ стадо то въ гору, то въ воду. Когда мясо мое съѣдятъ, всѣ кости цѣлыя и поломанныя собери и положи въ пещерѣ». Нгулыггунъ сказала Ёгъ-тамунцо: «Этого пѣгаго ягненка нужно зарѣзать! Онъ уводитъ овецъ то въ гору, то въ воду?» «Ты лжешь! вѣрно ты мяса поѣсть захотѣла!» сказала Ёгъ-тамунцо и пошла сама пасти овецъ. Ягненокъ увелъ стадо сначала въ горы, а потомъ завелъ ихъ въ воду. Замучилась Ёгъ-тамунцо, возвращая стадо и говоритъ Нгулыггунъ: «Правду ты говорила! надо этого ягненка зарѣзать». Зарѣзали ягненка; Нгулыггунъ собрала всѣ его кости цѣлыя и поломанныя и положила въ пещерѣ. Черезъ семь дней въ пещерѣ появился маленькій лама. Нгулыггунъ стала ловить мальчика, поймала, но онъ развалился; опять стали однѣ кости. Черезъ семь дней опять въ пещерѣ появился лама уже постарше. Нгулыггунъ вновь стала ловить его и онъ опять развалился на кости. Черезъ третьи семь дней въ пещерѣ появился молодой взрослый лама. Стала ловить Нгулыггунъ и поймала. Лама говоритъ Нгулыггунъ: «Мать! иди къ царю и скажи, что въ пещерѣ народился лама!» Царь пошелъ въ пещеру и взялъ съ собой царицу Ёгъ-тамунцо. Царица сѣла подлѣ ламы, а Нгулыггунъ при входѣ въ пещеру у порога. Лама сказалъ ей: «Мать! сядь подлѣ меня!» Нгулыггунъ встала и пошла впередъ, но царица закричала: «Не пускай её садиться близко! Вшей напуститъ!» Лама сказалъ Нгулыггунъ: «Мать! плюнь на мою руку!» Нгулыггунъ плюнула. Лама съѣлъ слюну, остатки ея вытеръ о темя, щеки и бороду, и сказалъ: «Слюна эта вкусна, какъ молоко моей матери!» «Попробуй-ка моей слюны», говоритъ ламѣ Ёгъ-тамунцо, «моя будетъ вкуснѣе, чѣмъ слюна служанки». «Нѣтъ», говоритъ лама Ёгъ-тамунцо, «твоей не хочу».

Потомъ лама бросилъ тарелку вверхъ и спросилъ её: «Когда вы ѣхали въ царскую ставку, кто бросилъ Ксэрлыггунъ въ озеро?» Ёгъ-тамунцо, отвѣчала тарелка. «Когда Ксэрлыггунъ вышла къ сестрѣ съ хлѣбомъ и мясомъ, кто тебѣ разрубилъ голову?» Ёгъ-тамунцо. «Когда у Нгулыггунъ родился полузолотой, полусеребряный сынъ, не велѣла-ли его Ёгъ-тамунцо закопать въ землю и завалить аргаломъ?» Велѣла. «Когда на этой могилѣ выросъ цвѣтокъ, не съѣла ли его овца?» Съѣла. «Не родила ли овца пѣгаго ягненка?» Родила. «Не приказала ли Ёгъ-тамунцо зарѣзать этого ягненка?» Приказала. «Не собрала ли Нгулыггунъ кости зтого ягненка?» Собрала. «Не положила ли ихъ въ пещеру?» Положила. «Не народился ли изъ зтихъ костей лама, который сидитъ рядомъ съ царицей?» Народился.

Царь понялъ, что лама его сынъ, погубленный царицей. Онъ велѣлъ привязать её къ семи лошадямъ и размыкать.

Бележки

[0] Ами-салунъ. ↑

[1] Рсамба — ячменная мука. ↑

[2] Точки означаютъ мѣста, которыя мой переводчикъ, лама Сэрэнъ, оставилъ безъ перевода. ↑

[3] Смыслъ стиховъ кажется такой: Нгулнггунъ пастушкой стала, Ксэрлыггунъ въ озерѣ находится, Ёгъ-тамунцо царицей стала. ↑

Един цар имал две дъщери, Нгулигун (Сребърната принцеса) и Ксерлигун (Златната принцеса). Тяхната прислужница се наричала Йог-таму-нцо. Сребърната принцеса имала сребърно ведро и сребърен черпак, Златната принцеса имала златно ведро и златен черпак, а Йог-таму-нцо имала дървено ведро и дървен черпак.

Прислужницата казала на принцесите:

— Хайде да играем! Да занесем нашите ведра и черпаци на реката и да видим чий съд ще плава най-добре.

Принцесите се съгласили, трите взели своите съдове и ги пуснали във водата. Златното и сребърното ведро и черпак потънали, само дървените изплували отгоре.

Принцесите казали на прислужницата:

— Иди при нашия баща и го попитай: „Кое ти е по-скъпо: Ксерлигун и Нгулигун или златното и сребърно ведро и черпак?“

Прислужницата отишла при царя и царят й казал:

— Ведра и черпаци мога да поръчам да ми направят отново, но с други деца не мога да се сдобия. Вземи тсампа^[1] и мазнина, натовари ги на един кон, иди при моите дъщери и им кажи по-скоро да си идват вкъщи.

Прислужницата изяла по-богато приготвените късчета тсампа и мазнината, отишла при принцесите и им казала:

— Царят ви е много сърдит и каза: „По-скъпи са ми златното и сребърно ведро и черпак.“ Той ми даде кон, малко тсампа без мазнина и ми каза да ви предам неговата заповед да напуснете царството му.

Прислужницата заявила пред принцесите, че сега тя е най-старшата измежду тях и им заповядала да й дадат скъпите си дрехи. След като й ги дали, прислужницата се облякла в техните дрехи, а им дала да облекат нейните, после трите се качили на коня: отпред Йог-таму-нцо, в средата Нгулигун, а отзад Ксерлигун, и потеглили на път.

По пътя срещнали един принц. Йог-таму-нцо го попитала:

— Кой ще приготвя храната на царя?

Принцът отвърнал:

— Грозната е отпред, хубавата е в средата, а тази отзад ще готви храната на царя.

Тогава Йог-таму-нцо заповядала на царските дъщери да си сменят местата: Ксерлигун седнала отпред, а тя седнала отзад и пак запитала принца:

— Коя е хубава? Коя е грозна? Коя ще готви храната на царя?

Принцът казал:

— Грозната седи отзад, хубавата в средата, а тази, която ще готви храната на царя е отпред.

Накрая принцът решил:

— Аз ще пусна една стрела и която от вас трите посочи стрелата, тя ще готви храната.

Той стрелял с лъка и стрелата паднала пред принцеса Ксерлигун. Йог-таму-нцо обърнала стрелата и я забола в собствената си пола. Принцът се приближил, видял, че стрелата лежи пред Йог-таму-нцо и казал:

— Както е речено, така да бъде! Щом стрелата сочи към тебе, ти ще готвиш храната.

Те продължили пътя си и стигнали до царския дворец. Там имало езеро. Йог-таму-нцо хванала Ксерлигун и я хвърлила в езерото, а самата тя станала царица, след като се оженила за принца, който станал цар. А Нгулигун изпратила да пасе овцете.

Всеки ден Нгулигун изкарвала стадото, отивала при езерото и запявала:

Нгулигун е овчарка, пасе на царя стадата.

Ксерлигун е тук долу, в езерото, под водата.

Йог-таму-нцо е царица, на царя готви храната.

А Ксерлигун, след като потънала, отишла право в подводния дворец Улигсигла-ренчин и заживяла там отново като принцеса. Когато чула пеенето на сестра си, тя се показала от водата, донесла хляб и месо и й заръчала:

— Изяж всичко без остатък! Не носи нищо в двореца!

Един ден Нгулигун пъхнала в пазвата си едно парченце и забравила за това. Когато била в двореца и се преобличала, парченцето паднало на пода, но Нгулигун не се навела да го вземе.

Йог-таму-нцо намерила късчето храна и попитала Нгулигун:

— Откъде се е взело това парче храна?

Нгулигун казала, че другите овчари са й го дали. Царицата разпитала всички овчари, но те казали, че не са давали нищо на Нгулигун. Царицата отново попитала Нгулигун откъде е взела парченцето храна и тя признала, че ходи всеки ден на брега на езерото и пее:

Нгулигун е овчарка, пасе на царя стадата.

Ксерлигун е тук долу, в езерото, под водата.

Йог-таму-нцо е царица, на царя готви храната.

Тогава сестра й излиза над водата и й дава малко хляб и месо.

На другия ден Йог-таму-нцо затворила Нгулигун в двореца, а самата тя отишла да пасе овцете с нейните другари, като взела със себе си един палешник. Тя запалила огън от сух овчи тор, нагорещила палешника до червено, после отишла на брега на езерото и запяла:

Нгулигун е овчарка, пасе на царя стадата.

Ксерлигун е тук долу, в езерото, под водата.

Йог-таму-нцо е царица, на царя готви храната.

Ксерлигун се подала от водата с месо и хляб. Йог-таму-нцо й разцепила главата с нажежения палешник. Ксерлигун се скрила отново под водата и цялата вода на езерото почервеняла от кръвта й.

На следващия ден Нгулигун отишла при езерото и повикала сестра си, но сестра й не се появила. Седем дни Нгулигун напразно призовавала сестра си, най-сетне тя излязла над водата с превързана глава и казала:

— Седни върху мене и аз ще те взема със себе си!

Нгулигун не посмяла да влезе във водата. Тогава Ксерлигун й казала:

— Аз не мога да дойда при тебе, защото не мога вече да живея на сушата! Но ако ти не искаш да влезеш във водата, повече няма да ме видиш!

След време Нгулигун добила дете, което било наполовина златно, наполовина сребърно. Йог-таму-нцо заповядала да го хвърлят при овцете да го стъпчат, но овцете се разбягали изплашени. Когато Йог-таму-нцо наредила да хвърлят детето при конете, конете също хукнали да бягат. Тогава хвърлили детето при кравите, но и те побягнали.

Накрая Йог-таму-нцо казала да изкопаят дупка в кошарата на овцете, да сложат вътре детето и да го покрият, както е живо, със сух тор, а на мястото му при Нгулигун да оставят едно кученце, и казала на царя:

— Нгулигун доби кученце!

Скоро върху гроба на златното дете поникнало цветето Меток бама. Една овца изяла цветето и оагнила едно петнисто агне. Агнето казало на Нгулигун:

— Майко! Не ходи в степта! Аз ще паса овцете вместо тебе.

Нгулигун не ходела повече в степта, овцете се грижели за петнистото агне, сами се пасели и сами се прибирали от паша.

Агнето пак казало на Нгулигун:

— Майко, кажи на Йог-таму-нцо за мене, кажи й, че това агне трябва да се заколи, защото винаги увлича овцете надалече в степта, първо към планините, а после ги води към водата. Когато тя изяде месото ми, събери всички кости, и целите, и натрошените, и ги отнеси в някоя пещера.

Нгулигун казала на Йог-таму-нцо:

— Това петнисто агне трябва да бъде заклано! То води надалече стадото, първо към планините, а после към водата.

— Ти лъжеш! По-скоро ти се иска да си хапнеш от месото му! — казала Йог-таму-нцо и сама отишла да пасе овцете. Отначало агнето повело стадото надалече в степта, чак до подножието на планината, а после го повело към водата. Йог-таму-нцо капнала от умора и като докарала стадото, казала на Нгулигун:

— Ти беше права! Това агне трябва да се заколи.

Заклали агнето. Нгулигун събрала всичките кости, и целите, и натрошените, и ги сложила в една пещера.

След седем дена, един малък монах се появил в пещерата. Нгулигун се опитала да вземе момчето на ръце, но като го поела, то се разпаднало и там имало отново само купчина кости.

След още седем дена, един стар монах се появил в пещерата. Нгулигун отново се опитала да го поеме, но и този път той се разпаднал на кости.

След нови седем дена един млад монах се появил в пещерата. Нгулигун се опитала да го хване с две ръце и този път успяла. Монахът казал на Нгулигун:

— Майко! Иди при царя и му кажи, че един монах се е родил в пещерата!

Царят отишъл в пещерата и довел царицата Йог-таму-нцо със себе си. Царицата седнала до монаха, а Нгулигун седнала при изхода на пещерата.

Монахът й казал:

— Майко, седни тук до мене!

Нгулигун станала и тръгнала натам, но царицата извикала:

— Не й позволявай да сяда наблизо! Тя гъмжи от въшки!

Монахът казал на Нгулигун:

— Майко! Плюй на дланта ми!

Нгулигун плюла. Монахът поднесъл своята длан към лицето си и казал:

— Тази слюнка мирише на млякото на моята майка!

— Опитай моята слюнка — казала Йог-таму-нцо на монаха, — моята ще мирише по-хубаво от слюнката на една слугиня.

— Не — казал той на Йог-таму-нцо, — аз не искам твоята.

След това монахът измъкнал една плоча и я попитал:

— Когато вие дойдохте в царството, кой хвърли Ксерлигун в езерото?

— Йог-таму-нцо — отвърнала плочата.

— Когато Ксерлигун излезе от водата с хляб и месо за сестра си, кой разцепи главата й?

— Йог-таму-нцо.

— Когато Нгулигун роди син, наполовина златен, наполовина сребърен, не заповяда ли Йог-таму-нцо да го заровят в земята и покрият с тор?

— Заповяда.

— Когато едно цвете поникна на неговия гроб, не го ли изяде една овца?

— Да, изяде го.

— Не роди ли тази овца едно петнисто агне?

— Да, роди.

— Не заповяда ли Йог-таму-нцо да се заколи агнето?

— Заповяда.

— Не събра ли Нгулигун костите на агнето?

— Събра ги.

— Не ги ли сложи в една пещера?

— Сложи ги.

— От тези кости ли се роди монахът, който сега седи до царицата?

— Да, това е същият монах.

Тогава царят разбрал, че монахът е неговият син, който бил убит от царицата. Той заповядал да я вържат за седем коня и да ги подгонят в седем посоки. Това бил краят на Йог-таму-нцо.

Бележки

[1] Тсампа (цзамба) — едно от любимите традиционни тибетски блюда от препечено ечемичено брашно, замесено с тибетски чай; понякога му добавят масло от як и сол, правят от сместа топчета и ги изпържват в тиган. — Б.пр. ↑