Иван Вазов
„Той не умира“

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира…

Хр. Ботев

На Волът, сред пустинния Балкан,

огласян някога от диви орди,

седях в глогините, де в кръв облян,

паднал певецът горди;

 

там, де плеснал коварният куршум

в челото вдъхновено и високо,

угаснал огън благороден, светъл ум,

заспал юнак дълбоко.

 

Аз мислено го виждах на тоз връх,

прострян и тръпен… и от устни бледни

да сфана исках сетния му дъх,

да чуя стон последни.

 

Балканът ням: ни жалба, ни привет!

И никой знак — че тука е светиня,

че тук умрял герой, умрял поет

за майката робиня.

 

Привлечени от ненадеен гост,

балкански ме овчари окръжили —

аз слушам с трепет разказа и прост

зарад героя мили.

 

— Тук паднал беше, господине, той!

— Умря клетника! — Ех, умря за нази…

— А там в скалака бе последний бой.

— Умря! Видях го ази.

 

„Умря!“ „Умря!“ — се таз вървеше реч

наоколо, а някакво си лира

изпращаше на мене отдалеч

друг вик: „Той не умира!“