Иван Вазов
Младене, чуеш ли? (Разговор с водача ми)

— Младене, чуйш ли как гората шушне?

Тя стене и въздиша!

— Не, господине: вятърът я люшне

и тя шумти, и друго не се слиша.

 

— Младене, чуйш ли ти плача на скока

в това долище диво?

— Не, туй водата от скалата висока

шурти, та тя боботи тъй гръмливо.

 

— Я чуй как славей в песен там излива

любовната си мъка

и колко сладка скръб се в нея скрива!

— И он у нас, кат всяка птица, цвръка.

 

Честит, Младене, с таз душа свободна

от спомени, копнежи…

Мълва за теб мълвата е природна —

не отклик жив на тайна скръб, болежи!