Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- интернет (2020)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Karel (2021)
Издание:
Автор: Николай Райновъ
Заглавие: Източни приказки
Издател: „Стоян Атанасов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1932
Тип: сборник; приказки
Националност: българска
Печатница: „Херман Поле“ — София
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5051
История
- — Добавяне
В селото Хси-Янг, близо до града Чен-Ши, живеел едно време овощарят Ат-Чун. Той бил заможен човек, имал голяма градина, дето растели круши от разни породи. Дърветата раждали много. Крушите били едри и вкусни. Всяка заран овощарят карал в града да продава.
Веднъж, както карал ръчната количка, натоварена с круши, срещнал го на пътя стар инок, поклонник на мъдреца Лао-Тзи. Той бил облечен с износена дреха, подпирал се с голяма патерица и носел на рамото си празна торба.
Поклонил се отшелникът на градинаря и му рекъл:
— Добри човече, дай на стария гладен монах една круша, в името на великия Лао-Тзи!
Ат-Чун погледнал най-напред инока, после — крушите си и казал:
— Не, няма да ти дам. Тия круши са все отбор — зрели, едри и сладки. Карам ги в града за богати хора. Не са за просяци тия круши. Не мога да ти дам.
— Добре, брате. Избери тогава някоя червива или смазана, която не можеш продаде! Аз съм гладен: и за нея ще ти бъда благодарен.
Но Ат-Чун му не дал да си доизкаже думата. Развикал се, почнал да маха по него.
— Я си тръгвай по пътя, че като замахна, ще ти счупя врата!
През това време се насъбрал около тях много народ. Едни отивали в града, други се връщали от там. На едного дожаляло за инока; той купил от овощаря една хубава круша и я дал на стареца. Другите минувачи се спрели да гледат.
Взел инокът крушата и казал на събраните:
— Честни хора, пред вас благодаря на тоя жалостив човек за крушата. Нека великият Лао-Тзи го награди за неговата доброта. И него и вас моля да опитате моите круши: всички ви ще нагостя.
Ат-Чун се ядосал, като чул тия думи.
— Не те е срам, стар дяволе, да просиш круши, когато си имал! — рекъл му той. — Безобразник!
Но инокът отвърнал кротко:
— Моите круши, братко, не са още израсли; за да пораснат, трябва да ги посадя, а за да ги посадя, трябва да имам семка. За тая семка, приятелю, ти поисках круша.
Като казал това, той отхапал от крушата, извадил една семка, заровил я в земята и я засипал с пръстчица. После седнал пред това място, почнал да яде крушата и да гледа втренчено в земята, дето била заровена семката.
Насъбрал се сума свят. Всички се загледали мълчаливо в земята да видят какво ще стане. Дори и Ат-Чун се спрял и ококорил очи; той забравил, че пазарният ден е къс.
След малко всички видели, че купчинката пръст се повдига. От нея се подал растък[1]. Всички ахнали, като видели това. А отшелникът дъвче ли — дъвче, седи неподвижно и гледа втренчено растъка. Растъкът почнал да расте толкова бързо, че малко след това инокът трябвало да стане и да си вдигне главата нагоре, за да гледа дървото. Разлистило се крушовото дърво, напъпило, цъфнало. Замирисало на крушов цвят.
Не минало много време и цветът окапал, а на негово място се явили зелени крушки. Те бързо порасли, пожълтели, станали златисти и се зачервили от едната страна.
Тогава инокът почнал да тръска дървото и да раздава на хората круши. Дал и на Ат-Чун една-две. А след като опадали всички круши, поискал от един минувач — дървар брадва, отсякъл дървото, вдигнал го на рамото си и като се поклонил на хората, казал им:
— Сбогом. Извинете ме, ако ви се е сторило късо моето угощение. Що да правя? Толкова бяха крушите!
И поел по една пътека, която водела към планината.
Дълго гледал след него Ат-Чун и чак когато инокът се скрил в гората, зяпналият от учудване овощар си затворил устата и си спомнил, че трябва да побърза за града. Обърнал се към количката си. Но що да види? Ни една круша не останала в нея. Да, ни една. Ни една. Дори едната дръжка на количката била отчупена.
Тогава всички разбрали, че инокът не е бил прост човек, а магьосник. Той замъглил ума на събралите се и ги нагостил с Ат-Чуновите круши.
Впуснал се овощарят да гони монаха. Но къде да иде? И диря нямало вече от него.
Ала там, дето започвала гората, Ат-Чун намерил хвърлена дръжката на своята количка.
Инокът я бил нарамил, а хората мислели, че носи крушово дърво.