Иван Вазов
В Помпейския музей (сонет)

„Не бутай тоя съд — каза стражарът, —

разпукнат е… почти полуизгнил…

Чуплив е той, не бива да го барат,

най-малкий удар би го разломил.

 

Звънлив и як излял го бе грънчарът;

той благовонни миризми е крил,

той сладък дъх е пръскал из олтарът,

палатите е с аромат пълнил.

 

Но лава огнена бухна — обля го!

Не го строши съвсем, но що? Пукна го.

Не бутай тоя съд, далеко стой!“

 

Тогаз турих ръка до сърце близко

и, мрачен, дълго се повтарях низко:

„Не бутай тоя съд, разбит е той!“

 

Хотел „Диомед“