Десислав Начков
Знаково дело

Всяка прилика с лица и събития е случайна.

Беше отдавна в онези години

с малко виновни и много невинни

време на кражби и явни разстрели

на пирамиди и далавери

сделки мъгляви и тежки фалити

спад на морал и растеж на цените

избори „честни“ с кюфтета и бира,

чалга кънтяща директно в ефира

всеки оглеждаше нещо да вземе…

просто типичното българско време.

В областен град близо до планината

бизнес развиваше Спиро Лъжата,

нищо и никакво малко човече,

но във измамите страшно изпечен,

лъжеше без да му мигнат очите

и си замиташе бързо следите;

е, затова му помагаха други,

срещу известни парични услуги…

Имаше Спиро Лъжата мерака,

чат-пат да вади и стреля с патлака

той пък последния не беше законен,

газов уж бил, а преправен на боен,

дълго не идваха да му го вземат,

ала един ден яви се проблема…

Някой, решил да се прави на честен

беше обадил човечеца свестен.

Мигом сбраха се куп прокурори,

всеки решен да го прати в затвора,

много полиция в града се изсипа,

твърдо решена бандита да спипа,

той пък беше твърдо решен да избяга,

тъй се разви тази негова сага…

Пеши патрул вечерта го подгони,

страшен бе станал внезапно закона,

Спиро бе бърз, но те бяха по-бързи,

пък и чепика му беше развързан;

тичайки, спъна се Спиро Лъжата,

падна със своя пищов на земята,

три полицая го стиснаха здраво,

почнаха лекичко да го изправят,

в този момент появиха се още,

с куп журналисти, нищо че нощ бе,

всичко планирано бе до минута,

вече вървяха две-три интервюта;

най-после трудното може би свърши,

днес на порока гърба е прекършен…

Спиро за кратко държаха под стража,

много за него се писа и каза,

в разпити дълги и експертизи

ей тъй, без време се месец изниза.

Прати той няколко негови хора

да поприказват с прокурора,

ала последният бе скоро постъпил,

тъй да се каже не се бе увълчил;

не позволи да продумат и дума,

и не погледна голямата сума.

После размисли, че май е погрешно

да се отнася чак толкова тежко,

и по причина, че не е тъй страшен,

пусна човека под арест домашен.

Две-три години и казуса сложен

във обвинителен акт беше изложен.

Тъй се започна съдебната битка,

сбраха се в залата двете агитки,

всеки поглеждаше другия строго,

склонен да хвърля навсякъде огън.

Спиро си беше наел адвокати,

тежки, мастити и много устати,

даде им доста големичка пачка —

знаково дело бе туй, не играчка.

Горе на банката седна съдията,

сбрал във лицето си благост най-свята,

сложни въпроси задаваше често,

сякаш отдавна му беше известно

кой е направил белята голяма,

и епилога на цялата драма.

Спиро разпитаха първи от всички,

каза, че тичайки просто залитнал,

не е виновен, че точно под него

има пищов, върху който е легнал;

даже твърдеше със глас леко гърлен,

че е възможно да му е подхвърлен;

той го е пипнал напълно случайно

и отпечатък оставил е трайно.

После разпитаха трите ченгета,

дето го хванаха със пистолета;

бяха напуснали преди година,

Спиро бе взел за охрана двамина;

те си не спомниха нищо тогава,

третия само се сети мъгляво,

без да посочи, ни място, ни време,

чакаше Спиро и него да вземе…

Този обрат изненада закона,

на обвинението пукна балона.

Зор си недаваше и прокурора

(трябва да бъдем понякога хора),

реч обвинителна кратка издума —

явно получил бе мъничка сума.

За адвокатите най-лесно беше,

те подозираха външна намеса,

с китни хвалби превъзнасяха Спиро,

много неправилно бил репресиран,

даже единия от тях се разплака:

— Как незаслужено мъчим чиляка!

Мъка голяма обхвана съдията…

Пътят бе ясен оттука нататък…

Беше признат за невинен Лъжата,

ала затъна навътре с парата,

трябваше вече по-много да лъже,

само и само бюджета да свърже…

Тук на историята вижда се края.

Кой е престъпника никой не знае,

може би всеки у тая държава,

малък дял в себе си днес притежава?