Десислав Начков
Среднощен фенер

Встрани на вечерната гара,

над релси, сресани на път,

напрашен, скромен и догарящ,

фенер премигва в своя кът.

 

Видял и срещи и раздели

сред цветния човешки рой,

от всички краища и предели

истории и съдби — безброй.

 

От вечер до зори — заслушан

в тиктакащия благослов

на влаковете равнодушни

и техния плачевен зов.

 

Разбулил мъничък отрязък

около крайния коловоз,

хем светещ, хем незабелязван,

но чакащ ден и нощ на пост.

 

И само пътника среднощен,

очакващ своя късен влак,

му хвърля кратък взор — немощен,

и в себе си се връща пак.

 

Така, над вечерната гара,

мъждука тих свидетел — ням,

на идващия и заминаващ,

живот, по пътища живян.