Десислав Начков
Изповед

Посвещавам на родителите си

Не вярвам във насиления миг

на изповед, подготвяна отдавна,

сглобена, редактирана и явна,

със много поза и колосан лик.

 

Съмнявам се във стройните слова

сълзливи откровения събрали,

в очакване света след тях да жали

и прошка да мълви едва-едва.

 

Застанах тук пред Вас тъй мимолетен,

така внезапен и така смутен,

но вярвайте ми, всеки божи ден

във себе си целувах Ви ръцете.

 

Не бях добър докрай, не бях и зъл,

мълчах, когато исках да говоря,

говорейки в мълчание се затворих,

а винаги съм бил добре дошъл.

 

Обиди Ви подхвърлях ей така,

понякога и отговор получавах,

ех, как не се научих да прощавам,

дано да ми простите Вие сега.

 

Дано успея този път — смирен,

неказаното още, да изкажа

и с него почитта си да покажа

от Вашите ръце благословен.

 

Излишни са безкрайните слова,

честит съм, че живота сте ми дали

и че сте с мен в подеми и провали

безкрайно много Ви благодаря.