Десислав Начков
Бъдещите стихове

Дълбоко във душата — несъбудени,

все още спят неписаните стихове,

за пориви и страсти — необрулени,

от вятъра на времето — нестигнати.

 

Спокойни, със мълчанието на камъка,

таящ у себе си прекрасна статуя,

замряла във вековното очакване,

да се роди в ръцете на ваятеля.

 

Почивайте куплети — неизказани,

когато дойдат времето и вятъра,

ще украсите нечии бели страници

и всеки ще поеме към съдбата си.

 

По пътя си, навярно, ще пробудите

сълзи студени и горещи трепети,

едни ще бъдат мразени и хулени,

а други пък — обичани и четени.

 

Но туй, което още неродените

не ще простят на бъдещите стихове,

е те да нямат топла кръв във вените,

и най-важно, ако са неискрени.