Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Десислав Начков (2021 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Десислав Начков

Заглавие: Полет на какавида

Издание: първо

Издател: БГ Принт

Град на издателя: Враца

Година на издаване: 2014

Тип: стихосбирка

Печатница: БГ Принт

Художник: Мирослав Б. Стефанов

ISBN: 978-619-7102-26-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14903

История

  1. — Добавяне

В село Шахово ще има

блиц турнир, във него трима

от надеждните играчи —

Топчо, Мирослав и Рачо,

с баба Пешка ще играят,

ще показват колко знаят,

пет секунди всеки ход

ще се мисли до цайтнот.

Победителят отпада,

без награда, без пощада,

а пък новия шампион

ще получи медальон.

Сутринта преди турнира

се започна панаира,

всеки с всекиго спореше,

палеше се и лютеше,

и залагания вървяха

под Евтимовата стряха.

По средата на площада,

върху малка естакада

бе поставена дъската,

с черно-белите квадрати,

маса с дървени столове

и страхотен бял часовник;

фигурите — подредени,

всичко беше натъкмено.

Точно в десет и половина

там отидоха двамина —

Топчо, третият по сила —

шампион на Три могили,

седна срещу баба Пешка,

и с това направи грешка.

Не спореше му дебюта,

бабата пък беше люта,

мат му даде в двайсет хода

и го пусна да си ходи.

Втори срещу нея седна

Миро, без да я погледне,

и изяде от пердаха,

както се полага в шаха.

Тъй се стигна до финала

с Рачо — селската ни хала,

първи в майсторската листа,

син на Гошо машиниста.

Каталонското начало

беше усвоил изцяло,

и когато го подхвана

всеки млъкна на мегдана.

Тъкмо Рачо да сполучи

и нещастието се случи;

позабравил бе за царя

и затуй си мат изкара.

Бабата с два бързи хода

го срази на ешафода…

Рачо тръгна да се вайка,

унижен при свойта майка,

а кметицата ни Бона,

взе чевръсто медальона,

сложи го на баба Пешка

върху кърпената дрешка;

после всички на хорото

побесняха сред селото…

Само битите играчи —

Топчо, Мирослав и Рачо,

при кокошките във къщи

продължиха да се мръщят,

и да мислят за дебюти,

и незнайни, и нечути…

Но след два-три дни им мина

(туй се случва със мнозина).

Щом добър ще си във шаха,

първо свиквай със пердаха!

Край