Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Константин Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2018)
Издание:
Заглавие: Приказки на страните с народна демокрация
Преводач: Ангел Каралийчев; Ран Босилек; Христиана Василева; Веселина Геновска; Ванда Смоховска-Петрова; Гергана Стратиева; Константин Константинов; Димитър Стоевски; Димитър Добрев; Йордан Стратиев
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1963
Тип: сборник; приказки
Редактор: Надя Трендафилова
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Иван Стоилов
Художник: Атанас Пацев
Коректор: Мери Керанкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6829
История
- — Добавяне
Живяла някога една бедна жена. Тя имала едно малко петле. Веднъж, както ровело сметта, то намерило елмазена пара.
По това време наблизо минавал турският султан. Той видял елмазената пара и му казал:
— Дай ми елмазената си пара!
Петлето се наежило:
— Няма да я дам! Тя ще потрябва и на моята господарка.
Но турският султан взел насила от петлето парата, занесъл я в къщи и я скрил в своята съкровищница.
Разсърдило се петлето, подскочило на плета и викнало:
— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, върни ми елмазената пара!
За да не чува петлето, турският султан се заключил в двореца си и заповядал на слугите да затворят добре всички прозорци и врати.
Тогава петлето кацнало на прозореца, почнало да удря стъклата, да чука с клюн, да пляска с криле и да вика:
— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, дай ми елмазената пара!
Разгневил се турският султан и заповядал на слугата:
— Хей, слуга, хвани петлето и го хвърли в кладенеца, за да не вика.
Слугата хванал петлето и го хвърлил в кладенеца. Ала то рекло в кладенеца:
— Вода, вода, влей се всичката в моя стомах!
И всичката вода излязла от кладенеца и напълнила петлето от крачката до гребенчето му.
Тогава петлето пак кацнало на прозореца на турския султан.
— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, дай ми елмазената пара! — завикало високо то.
Още по-силно се разгневил турският султан и заповядал на слугата си:
— Хей, слуга, улови петлето и го хвърли в горящата пещ.
Слугата уловил петлето и го хвърлил в горящата пещ. Ала петлето пак почнало своята песен:
— Вода, вода, излей се от мен, залей и угаси огъня!
Водата мигом заляла огъня и го угасила. И петлето, като че нищо не е било, кацнало на прозореца.
— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, върни ми елмазената пара! — високо и звънливо извикало петлето.
Още по-силно се разярил турският султан:
— Хей, слуга, хвани петлето, хвърли го в кошера, нека пчелите го нажилят.
Слугата хванал петлето и го хвърлил в кошера при пчелите. Но петлето и там почнало песничката си:
— Пчели, пчели, скрийте се в моите перца, скрийте се в моите крилца!
Скрили се в перцата, скрили се в крилцата пчелите и петлето пак кацнало на прозореца на турския султан.
— Ку-ку-ри-гу! Турски султане, дай ми елмазената пара!
Турският султан не знаел вече какво да прави с петлето.
— Хей, слуга — извикал султанът, — донеси ми петлето, аз ще го пъхна в широките си шалвари, ще седна отгоре му, ще го смачкам и то ще млъкне!
Слугата хванал петлето. Турският султан го пъхнал в широките си шалвари.
Тогава петлето пак почнало:
— Перца, перца, крилца, крилца, пуснете всички пчели, нека нажилят турския султан!
Изхвръкнали пчелите, нажилили турския султан. Рипнал султанът, заскачал, замятал се.
— Ох, ох, дявол да го вземе това петле! Занесете го в съкровищницата, нека намери там елмазената си пара!
Занесли петлето в съкровищницата. Там то почнало пак своята песничка:
— Стомахче, мое стомахче, прибери всичките парички, които е заграбил султанът!
И влезли в петлето целите три корита с пари на турския султан.
Петлето ги занесло в къщи и ги дало на стопанката си. Тя ги раздала на всичките сиромаси, но и себе си не забравила и досега си живее чудесно, ако не е умряла.