Послушното момиче (Румънска народна приказка)

Имало едно време един мъж. Той имал дъщеря, която била толкова работна, че за нея се разчуло из целия свят. Мъжът се оженил повторно за една жена, която също имала дъщеря.

Жената карала завареницата да върши най-тежката работа в къщи, а нейната дъщеря се разкапвала от седене.

Заварената дъщеря предяла, тъчала, месела хляб, метяла и изтупвала, без думица да каже, но жената държала страната на своята дъщеря, ковладела на мъжа си завареницата и все я хокала.

Нямало ден, в който жената да не се карала с мъжа си заради неговото момиче. Карала го да изпъди дъщеря си и кавала:

— Ако не махнеш дъщеря си оттук, хляб и сол с теб от една паница няма да ям.

Горкият човек не знаел какво да стори. Една нощ жената изляла вода в огнището и угасила огъня, който завареницата била заровила от вечерта.

На другия ден девойката станала рано сутринта да разпали огъня, че нали все тя вършела тежката работа, но огън не намерила в огнището.

Тогава от страх, че мащехата й ще я гълчи, качила се на покрива на къщурката и се огледала на четири страни, дано зърне някъде светлинка, та да отиде и поиска един въглен, но никъде не видяла нищо. Не щеш ли, тъкмо да слезе, съгледала на изток малка светлинка. Слязла от покрива и тръгнала нататък.

Вървяла, вървяла, до светлинката не стигнала, но минала край една запустяла овощна градина, която й извикала:

— Моме, моме, ела да очистиш от гъсеници дърветата, които са ми останали, че като се връщаш, ще ти дам зрели ябълки да ядеш!

Заловило се момичето на работа и щом свършило, веднага си тръгнало.

По-нататък минало край един кладенец, който й извикал:

— Моме, моме, ела да ме очистиш, пък аз ще ти дам студена вода като се връщаш!

Девойката очистила кладенеца и веднага си тръгнала.

Вървяла, вървяла и стигнала до една пещ, която й извикала:

— Моме, моме, ела да ме измажеш и изметеш пепелта, пък като се връщаш, ще ти дам топла прясна пита!

Момичето измазало пещта, измело пепелта и си продължило пътя.

Повървяло още, стигнало до една къщурка и потропало на вратата.

— Кой е там? — обадил се някой отвътре. — Ако е добър човек, да влезе, ако не, да си върви, защото имам едно кученце с железни зъби, на парченца ще го направи.

— Добър човек — отвърнало момичето.

Момичето се бояло, че мащехата ще го бие, когато се върне в къщи, защото било закъсняло, затова, като влязло, попитало дали им трябва прислужница. Бабата, която живеела в къщичката и която пуснала момичето да влезе, му казала, че й трябва такова момиче, и то останало при нея.

Бабата казала на момичето какво трябва да прави сутрин: първо да нахрани животинките в двора й, но храната им да не бъде нито гореща, нито студена, после да изтупа и да разтреби из къщи. И тя отишла по работа. Момичето направило всичко, както му било поръчано.

Когато се върнала в къщи, бабата попитала животинките си — змии усойници, невестулки, бухали и гущери — как са нахранени и всички отговорили, че те дори не забелязали, че я нямало в къщи, така добре били гледани.

Влязла в къщи бабата, видяла всяко нещо, сложено на мястото си и останала много доволна.

След някое време момичето рекло:

— Бабо, затъжих се за родителите си, моля те, пусни ме да си отида.

— Иди си, моето момиче, но по-преди вземи да ме попощиш. В това време пред къщата ще мине една река и ще мъкне разни кутии, ракли и сандъци. Каквото избереш, то ще ти бъде заплатата.

Седнали и момичето видяло веднага, че реката, за която й казала бабата, идва и носи много хубави ракли и сандъци.

То си помислило, че не бива да взима някоя от хубавите ракли, защото работата му не струва толкова; почакало, докато дошла една нерендосана кутия, и рекло:

— Бабо, избрах си, каквото съм заслужила с работата си.

— Вземи я, моето момиче, щом не искаш да си избереш нещо по-хубаво, и си иди със здраве.

Момичето се сбогувало и си тръгнало с кутията под мишница.

На връщане, когато минало покрай пещта, получило една прясна пита; когато минало покрай кладенеца, пило студена вода и се разхладило, а когато стигнало до градината, яло узрели ябълки.

Като си дошло в къщи, момичето заварило баща си съсипан от скръб. Разправило му всичко, което било направило, и отворило кутията. И какво да види вътре? Маргарит, скъпоценни камъни, мъниста, блузи само от коприна, украсени със златни пулчета, свилени престилки.

Мащехата и дъщеря й завидели на завареницата, а сърцето на баща й се препълнило от радост.

Жената пратила и нейното момиче да направи същото, което направило завареното.

Вървяла доведената дъщеря, вървяла и стигнала градината. Градината повикала и нея да я очисти, но тя рекла:

— Да не съм луда да си издращя ръцете заради тебе!

Отминала и си продължила пътя.

Стигнала до кладенеца и когато я повикал и той, отвърнала му:

— Да не съм се намерила на пътя, че да се съсипя от умора, докато те изчистя!

И отишла по-нататък. Стигнала до пещта и когато я повикала, както повикала заварената дъщеря, тя отвърнала:

— И таз добра, нямам си друга работа, че ще седна да си цапам ръцете и да се муша в тебе!

И продължила да върви, докато стигнала до къщата на бабата.

Бабата я попитала, както попитала заварената дъщеря, и я приела на работа. После й казала и на нея какво да прави, както казала на завареното момиче, и излязла.

Като се върнала, всичките гадини протегнали шии и се оплакали, че момичето им опарило гърлата, а като влязла в къщи, намерила такава бъркотия, че никой не би могъл да я оправи.

Най-после мързеливото момиче рекло:

— Бабо, затъжих се за родителите си. Трябва да ме пуснеш да си отида в къщи, че тук ми омръзна.

— Иди си, моето момиче — отговорила бабата, — но почакай мъничко, защото една вода ще мине пред портата и ще донесе разни неща. Вземи, каквото ти допадне, но дотогава ела да ме попощиш.

Още не докоснало главата на бабата, момичето се спуснало и грабнало най-голямата и най-хубава ракла. Бабата му рекла:

— Щом тази ракла си си избрала, вземи я. Но няма да я отваряш, докато не стигнеш в къщи, за да не види някой какво има вътре.

Като минала покрай пещта, девойката видяла пресни топли пити. Опитала се да вземе, но не могла, а умирала от глад. Минала гладна и жадна покрай кладенеца, но и той не й дал нито капка да се разхлади. А когато минавала край градината, лигите й потекли, но дори и под сенките не могла да се скрие от силното слънце.

Стигнала в къщи, капнала от умора и глад. Нямала търпение, повикала майка си настрани и й казала да накара пастрока и дъщеря му да излязат навън.

Щом останали сами, те отворили раклата. И какво да видят? Оттам се подали гущери, змии и какви ли не още гадини, на които била опарила гърлата девойката, докато ги хранела. Гадините веднага разкъсали мащехата и дъщеря й и ги изяли.

А завареното момиче се омъжило за най-хубавия момък в селото. Голяма веселба се вдигнала на сватбата им. И до ден-днешен младоженците си живеят щастливо. Който не вярва, да се поогледа наоколо си и ще види много такива щастливи хора.

Аз се метнах на седлото тоя час и дойдох да ви разкажа и на вас.