Как ратаят станал господар (Полска народна приказка)

Живял някога един беден човек на име Мачей. Той бил ратай. Работил от зори до късна вечер като вол, но все оставал сиромах. Веднъж, като цепел дърва, край него минала хубава мома и го поздравила.

Ратаят отвърнал на поздрава й.

Девойката спряла, загледала се в него и най-сетне рекла:

— Искаш ли да ми станеш мъж?

Ратаят се почудил как може такава лична мома да иска за мъж такъв бедняк.

— Хайде, помисли си, Мачей, и кажи искаш ли да ме вземеш за жена.

Ратаят се почесал по врата, погледнал изпод око девойката и казал:

— Ако вие не се подигравате с бедния селянин, аз нямам нищо против.

— Добре, Мачей, от днес сме годеници.

Девойката отишла в селото, наела жилище, накупила покъщнина, съдове, подредила цяло домакинство. Мачей дошъл да я посети.

Гледа, девойката хубава, като изписана, харесал я и пожелал да се ожени колкото може по-скоро за нея. Но за проклетия нямал пукната пара. Той й казал това, а тя му дала пари не само за сватбата, но и да си купи нови дрехи и му поръчала да покани цялото село на сватбата, само селския чифликчия да не кани.

— Недей кани господаря на сватбата, защото ще те сполети нещастие — предупредила го тя.

Приготвили много ястия, наредили богата трапеза и тръгнали от къща на къща да канят за сватбата. Поканили всички хора, само чифликчията не поканили. Мачей целунал ръка на булката и я помолил да поканят и него на сватбата.

— Та нали от всичко си имаме в изобилие, какво ни пречи да поканим и господаря.

— Щом толкова настояваш да го поканиш, покани го, но аз ти казвам, че това ще ти донесе нещастие.

Поканили и чифликчията. Сложили го в отделна стая да седне и му поднасяли най-хубавото, каквото имали. Но господарят, щом съзрял жената на Мачей, нищо не сложил в уста, само нея гледал. Мачей забелязал това и рекъл на жена си:

— Господарят те гледа някак страшно.

— Нали ти казах да не го каниш, защото нещо лошо ще ти се случи.

След сватбата чифликчията извикал управителя на чифлика, започнал да се съветва с него как да премахне Мачей и да му отнеме жената. Управителят му казал:

— Заповядайте му да изоре най-голямата нива за един ден.

Господарят извикал Мачей и му казал:

— Слушай, Мачей, изори най-голямата нива за един ден, защото иначе ще отговаряш с главата си!

Мачей се уплашил и се облял в сълзи. Върнал се при жена си, а тя го попитала:

— Защо плачеш?

— Как да не плача, като господарят ми заповяда да изора най-голямата нива за един ден, защото инак ще ми отреже главата.

— Виждаш ли, нали ти казах да не каниш господаря, защото ще те сполети нещастие; ти не ме послуша. Не бой се, всичко ще се нареди. Вземи ралото и иди на нивата. Изори само една бразда покрай синора на нивата.

Мачей направил така, както го била посъветвала жена му. Изорал една бразда около нивата. И изведнъж цялата нива, баирчетата, долинките, ливадките, всичко се изорало и изравнило само, да му се ненагледаш. Още преди да се мръкне, Мачей се завърнал в къщи, като си подсвирквал и пеел. Управителят на чифлика се почудил:

— Какво ли значи това, сигурно Мачей нищо не е изорал?

Отишъл на нивата, а тя равна като тепсия, така хубаво била изорана. Управителят съобщил за това на господаря. А той се разгневил много.

— Ама че хубаво ме посъветва, няма да имам дори къде овцете си да паса.

— Не берете грижа. Заповядайте му да изсече гората за един ден.

— Повикайте Мачей!

Дошъл Мачей, господарят му казал:

— Слушай, глупако, да изсечеш за един ден онази гора, че иначе ще заповядам да ти отсекат главата.

Уплашил се Мачей и се върнал в къщи плачешком.

— Защо плачеш, Мачей?

— Как да не плача, като господарят ми заповяда да изсека гората за един ден, а ако не направя това, ще ми отсече главата.

— Виждаш ли, трябваше да ме послушаш и да не каниш господаря на сватбата; аз ти казах, че ще те сполети нещастие. Но не се отчайвай, и с това ще се справим. Вземи брадвата и иди в гората, но не влизай навътре, само стой на края на гората и изсечи крайните дървета.

Отишъл Мачей и направил, както го била научила жена му. Щом ударел веднъж дървото, то веднага падало на земята. Слънцето било още високо на небето, а гората лежала вече като покосена. Върнал се Мачей в къщи, разхождал се из двора и си подсвирквал. Управителят видял това и се почудил, че Мачей толкова рано се е върнал от работа. Отишъл да види гората, а тя лежи като покосена. Върнал се при господаря и му казал, че Мачей изсякъл цялата гора. Господарят започнал да си скубе косата и да ругае управителя заради глупавите му съвети.

— Бъдете търпелив, господарю, ние ще го надвием. Пред вашата къща има малко езерце, нека той да изхвърли от него водата, където иска, само езерото да бъде пресушено.

— Повикайте Мачей!

Влиза Мачей, а господарят му казва:

— Днес трябва да пресушиш езерцето пред къщата, като изхвърлиш водата, където искаш; ако не направиш това, ще ти отсека главата.

Прегърбил се Мачей от мъка и се върнал в къщи с плач. Жена му го попитала:

— Защо плачеш, мъжо?

— Как да не плача, като господарят ми заповяда да пресуша още днес езерцето пред къщата му, защото инак ще ме убие.

— Ако не беше канил господаря на сватбата, нямаше да те сполетят всички тези нещастия. Но не се отчайвай, и това ще сторим някак си. Иди при езерцето, легни, изпъни се и слушай, но не мърдай, макар и да те дърпат, а дори и да те бият.

Отишъл Мачей и направил така, както го била научила жена му. Лежи той и чува как водата бучи и изчезва неизвестно къде. Управителят дошъл при него, викал го, дърпал го, но той не ставал. Дошъл и самият господар. И той гледа, че водата намалява, скоро съвсем ще изчезне. Той започнал да моли Мачей, да му обещава, че ще го награди с какво ли не, само и само да стане. Мачей лежал като глух. В това време водата от езерцето изчезнала, показало се сухото дъно. Господарят започнал да се кара на управителя, че е претърпял толкова загуби и пак не е успял да премахне Мачей. Управителят този път го посъветвал:

— Дайте голям бал, поканете много гости, а на Мачей заповядайте да свири на увеселението. Мачей е прост селянин, никога не е ходил на никакви балове, а да свири съвсем не знае, дори не знае как се държи цигулката.

— Повикайте Мачей!

Извикали Мачей в чифлика, а господарят му казал:

— Аз давам бал, а ти ще свириш на този бал, за да танцуват гостите. Ако не направиш това, ще заповядам да те убият.

Мачей се уплашил много, защото никога през живота си не бил хващал цигулка в ръце. Излязъл той от господарския чифлик и си отишъл в къщи плачешком. Видяла го жена му колко е разтревожен и го запитала:

— Какво ти е?

— Аз не знам да свиря, а господарят ми нареди да свиря на увеселението и ми се закани, че ако не го сторя, ще ме убие.

— Нали те предупреждавах, Мачей, да не каниш на сватбата господаря, защото ще те сполети нещастие. Така и стана. Но какво да се прави, и за това ще намеря цяр. Иди в гората и седни на първия бор, който беше отсякъл, друскай се силно върху него, докато не падне цигулка, щом падне, грабни я и свири, докато се умориш.

Отишъл Мачей в гората и направил, както жена му го научила. Друскал се, друскал върху бора и изведнъж паднала цигулка на земята. Грабнал я Мачей и започнал да свири; а свирил така, че хората в селото оставили работата си и само слушали; някои дори се покачили по покривите. Преди да се стъмни, Мачей се върнал в къщи. На другия ден го повикали да свири в чифлика. Мачей започнал да свири, и то като голям свирач, а господата танцували. Той все свирел, господата се чувствали вече уморени и го молели да престане. Той не искал да стори това и отговарял:

— Трябва добре да изпълня господарската поръка.

Пот се леела на едри капки от господата, молели го, заклинали го да престане да свири. Но Мачей не искал и да чуе. Господата искали да престанат да танцуват, но не можели, понеже той свирел. Те така се уморили, че вече не могли да говорят, само му правели знаци да престане да свири. Мачей не слушал, а само свирел все по-живо. Господарят му обещал, че ще му даде къщата, ако спре, но той не спирал. Обещал да му даде много декари земя, но Мачей пак не искал да спре. Най-после му обещал половината от чифлика си, но той пак не спирал.

— Ще ти дам целия си чифлик, само престани да свириш!

— Добре, но припишете ми го веднага черно на бяло. — И му подал хартия. Господарят играел и пишел, играел и пишел. Най-после свършил и свидетелите подписали.

Мачей получил дарението и тогава престанал да свири. След бала Мачей станал господар, а господарят тръгнал по света с просяшка торба.