Братята Лю (Китайска народна приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2018)

Издание:

Заглавие: Приказки на страните с народна демокрация

Преводач: Ангел Каралийчев; Ран Босилек; Христиана Василева; Веселина Геновска; Ванда Смоховска-Петрова; Гергана Стратиева; Константин Константинов; Димитър Стоевски; Димитър Добрев; Йордан Стратиев

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1963

Тип: сборник; приказки

Редактор: Надя Трендафилова

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Иван Стоилов

Художник: Атанас Пацев

Коректор: Мери Керанкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6829

История

  1. — Добавяне

Много отдавна на брега на морето живеела една добра жена. Тя имала петима сина, петима братя Лю: Лю първи, Лю втори, Лю трети, Лю четвърти и Лю пети. Те си приличали толкова много, че никой не могъл да ги различи един от друг. Дори майка им ги бъркала понякога. Но всеки от братята си имал своя особеност. Най-старият брат, Лю първи, можел да изпие цялото море, а после да го върне обратно. Лю втори не се боял от огън. Лю трети можел да се разкрачва на различна дължина. Тялото на Лю четвърти било по-здраво от най-здравото желязо, а най-малкият, Лю пети, разбирал езика на птиците и животните.

Живеели те щастливо и охолно. Лю първи ловял риба. Лю втори поддържал огъня в къщи. Лю трети и Лю четвърти работели на полето. А Лю пети пасял гъските и овцете.

Веднъж в онези места, където живеели братята Лю, дошъл на лов богатият и зъл управник на областта. Накрай гората той видял стадо с овчарче. Той бил Лю пети. До него спяла хубава дива козичка. Управителят грабнал лъка си и се прицелил в нея. Уплашеният Лю извикал и козичката с един скок се скрила в гората. От гъсталака надникнал елен. Лю започнал да му вика на еленски език: „Спасявай се!“ — и еленът изчезнал. На поляната изскочили весели зайци. Лю викнал на заешки език и зайците побягнали. Всички животни се изпокрили, гората опустяла. Напразно стрелял управителят с лъка — само си хабял стрелите. Разгневил се той много. А добрият Лю се радвал, че успял да помогне на своите горски приятели.

Тогава злият управител заповядал да хванат Лю пети. Откарали Лю в града и го хвърлили в клетката на един тигър. Управителят мислел, че тигърът ще разкъса смелия бедняк, но Лю пети заговорил с тигъра на тигърски език и свирепият звяр не го докоснал.

Като узнал за това, управителят се озлобил още повече. Той заповядал да отсекат главата на Лю пети. Но тогава в тъмницата, където закарали Лю пети, се промъкнал Лю четвърти, чието тяло било по-здраво от най-здравото желязо. Той останал там вместо брат си, а Лю пети спокойно излязъл и се запътил за в къщи. Те си приличали толкова много, че никой нищо не забелязал.

На другата сутрин извели Лю четвърти на градския площад. Палачът искал да му отсече главата, но най-тежкият и здрав меч се ударил о железния врат на Лю четвърти и се строшил на парчета. Тогава озлобеният управител заповядал да хвърлят дръзкия бедняк от една висока скала.

През нощта в тъмницата се промъкнал Лю трети, който можел да се разкрачи на различна дължина, и останал там вместо брат си. И този път никой нищо не усетил.

Призори отвели Лю трети на високата скала. Когото хвърлели от тази скала, се пребивал.

Ето, че палачите блъснали и Лю трети, а той спокойно разкрачил чудните си крака и се изправил на тях, като че нищо не е било. Разяреният управител препуснал към своя дворец. Същия ден той заповядал да изгорят на клада непокорния Лю.

Палачите наклали голям огън на площада пред двореца на управителя. Стражата, въоръжена с лъкове и копия, обкръжила площада. Народът се стекъл на тълпи от всички страни.

В това време Лю втори, който не се боял от огън, се промъкнал в тъмницата и незабелязано сменил Лю трети. Едва успял да стори това, и управителят дал знак да започне наказанието.

Палачите хванали Лю втори и го хвърлили в средата на огромния огън. Пламъкът се извисил над къщите. Лю втори изчезнал в огъня и черния дим. Народът заплакал от жалост. А жестокият управител злобно се смеел.

Но скоро димът се разнесъл и всички видели: сред огъня стои Лю втори и се усмихва, като че нищо не е било. Управителят едва не се задушил от ярост.

— Какъв е тоя човек? — закрещял той. — В огън не гори, о скала не се разбива, меч не го хваща и дори звяр не го докосва! Но не, не може да бъде, аз, могъщият управител, да не се справя с един прост селянин.

И жестокият управител решил да отведат Лю далече в морето, да му вържат един тежък камък на шията и да го удавят. „Може да не се бои и от вода? — помислил си управителят. — Все пак камъкът не ще му позволи да изплува. Нека остане на морското дъно!“ И същата вечер заповядал да изпълнят наказанието.

С голяма мъка се промъкнал в тъмницата Лю първи, който можел да изпие цяло море. Той заел мястото на брат си и започнал да чака.

Вечерта го завели на кораба. Управителят със свитата си се настанил в друг кораб. Корабите отплавали далеч в морето. На най-дълбокото място завързали на шията на Лю първи огромен камък и по знак на жестокия управител го хвърлили в морските вълни.

Веднага щом се скрил под водата, Лю първи започнал да пие морето. Управителят видял, че морето изчезва някъде, и пожълтял от страх. Скоро морското дъно се показало. Корабите се катурнали. Управителят и свитата му затънали в морската тиня.

В това време Лю първи отвързал камъка и излязъл спокойно на брега. Тогава излял морето. Управителят и свитата му останали на дъното.

А народът се радвал на гибелта на злия управител и прославял непобедимите братя Лю.

Край