Десислав Начков
Забравените чудеса

Изстраданите наши чудеса

в които сме престанали да вярваме,

любимите ни някога места,

които днес не смеем да посещаваме;

 

усмихнатите и добри очи,

които сме престанали да виждаме

и трепетите в нашите души

отдавна с топли чувства несъзиждани.

 

Когато навести ни вечерта

и всички те изникнат пак във спомена,

ще им отворим ли поне една врата

или ще ги оставим пак бездомни?

 

Ще им открием ли кътчето във нас,

запазено в сърцето — недокоснато;

ще им говорим ли с потаен глас

за сънищата наши — недоносени?

 

Ако прогоним всички чудеса

в живота си — нещастни и щастливи,

какво ще ни спохожда във съня

и ще ни спомня, че сме още живи?