Десислав Начков
Екзистенциално

Заради кой си струва да живеем?

Децата са стремеж към вечността;

единствен път по който ще успеем

да не угаснем тихо, без следа.

 

Родителите, братята, сестрите,

с които свързани сме цял живот,

със обща кръв от спомени пропита,

крепяща ни в падение и възход.

 

Съпругите с които сме се клели

да бъдем заедно и след смъртта,

товара на семейството поели,

усърден страж: на общата мечта.

 

Приятелите, заради които

понякога и упреци търпим,

но в трудни дни един на друг разчитаме

и пазим се във зло да устоим.

 

Заради тях си струва да живеем!

Доброто в нас на тях да посветим!

Да страдаме, да търсим, да милеем

и ако паднем пак да продължим!

 

А за какво си струва да живеем?

На спомена за топлия уют;

да пазим миналото ни да не изтлее,

обгърнато в забрава, мрак и студ?

За бъдещето — ярко очертано

във планове, насоки и мечти,

което в миг без смисъл ще остане

ако изгубим и една мечта дори?

 

Или за трезвото ни настояще —

реално, без излишни цветове,

завихрено, забързано, незрящо,

препускащо към края без да спре?

 

За кой и за какво да се живее —

въпроси, чийто отговор е там,

където всеки дръзва да посмее

свой собствен смисъл да потърси сам.