Десислав Начков
Странен сън

Влязох във съня си със идея

да проклинам всичко тук, сега,

дето инак няма да посмея

да докосна, за да нараня.

 

Да премисля старите въпроси,

неудобен отговор да дам,

да отричам, ядно да жигосвам,

да се чувствам безопасно сам.

 

Да злорадствам без да се срамувам

и изпитвам някаква вина,

да говоря без да се преструвам,

че съм чужд на всякаква злина.

 

Влязох във съня си и се стреснах;

колко мимолетно би било

прошката в душата да заместя

с яден отговор на всяко зло.

 

И от тази мисъл се пробудих;

върнах се в живота — не разбрал,

истина ли е или заблуда

туй, което в унес бях прозрял?