Десислав Начков
Пътеката

Пътеката със есенни листа

смирено е отпуснала снагата,

частица на света от кръговрата,

пътеката — браздяща вечността.

 

Със пролетни очаквания живя

и свежа прелест пълни и душата;

на лятна утрин страстно пи росата

и радва се на дните с радостта.

 

Но есенно дихание се простря

и пурпурни огньове заблестяха,

надежди и очаквания замряха,

затрупани под жълтите листа.

 

Съзираща на времето обрата,

оставила в пространството следа;

пътеката — браздяща вечността;

пътеката е символ на съдбата.