Десислав Начков
Кръговрат

Подухват ветровете на нощта,

прелитат волни сенки над земята,

звездите — осветили вечността,

забодени навред в безкрайността,

кристалчета на дните от снагата.

 

Покой и прелест — прелест и покой

замръзнала в целувка е реката,

забравила за летния дневен зной,

отпусната като след див порой,

блещука в светлината на луната.

 

Нима отново ден ще озари

потъналата в сънища природа

и светло зарево ще извести

на дремещите в щастие и мечти,

че слънце ще огрее небосвода?

 

Това е неизменния кръговрат;

и тъй, когато блесне пак луната

и нощни сенки тихо затрептят,

звездите на света ще известят

за вятъра, нощта и тишината.