Десислав Начков
Картина

Със снежнобяла одежда,

на дързост и вяра от прежда,

облякох се да ме зарежда

със светлина и надежда.

 

Преплетени клони поставих,

суетните мисли забравих,

пътека за нейде направих

и времето в нея забавих.

 

Небето тежеше във сиво,

замислено, тихо, мъгливо,

а слънцето все още живо

се скриваше бавно, лениво.

 

Така нарисувах съня си;

спокоен, притихнал, навъсен;

накрая снежинки поръсих

и с тях се понесох в ума си.