Радослав Радев
Предговор

Монографията „Холистичен модел на здравето (Искам — Мога — Трябва)“ е оригинално произведение с мултидисциплинарен характер посветено на холистичния подход в медицината и изобщо в изучаването на човека. Холистичният (цялостният) подход в медицината не е нов, но едва през последните две десетилетия той излезе на преден план и претърпя известен ренесанс в светлината на новите приоритети на здравеопазването и медицинската наука. Бурното развитие на химията, биохимията, фармацията и фармакологията в годините след Втората световна война доведе до големи успехи във фармакотерапията и едновременно с това до разчленяване на медицината на множество клонове (специалности) при което общият поглед върху човека в неговата единност на биосоциално същество до голяма степен беше игнориран. Окриването на пеницилина (Ал. Флеминг, 1929 г.) и въвеждането му в клиничната практика (Чейн и Флори, 1940 г.) постави началото на антибиотичната ера за човечеството и коренно промени лечението на инфекциозните заболявания. В следващите години бяха открити нови класове антибиотици, бяха въведени в психиатричната практика невролептиците (Лабори, 1952 г.), намериха място в медицината антиаритмичните средства, хормоните, антихистамините, бета — адренергичните блокери (Бляк и сътр., 1960), калциевите антагонисти, АСЕ — инхибиторите, сартаните, нови класове антинеопластични препарати и др. Всички тези открития изтласкаха на заден план фитотерапията, ароматерапията, хомеопатията и редица други холистични по своята същност методи и спомогнаха за още по — голямо раздробяване на медицината на все по-малки дялове (специалности) в резултат на което холистичният подход на практика беше изоставен. През този период основните успехи на медицината се съсредоточиха в овладяването на инфекциозните заболявания (до голяма степен неизпълнено за развиващите се страни), контрол върху сърдечно-съдовите заболявания, контрол върху част от онкологичните заболявания, високотехнологични постижения в областта на спешната медицина, хирургията и диагностиката. В резултат на това в развитите страни се увеличи броя на възрастното население и се промени структурата на заболеваемостта и смъртността като на преден план излязоха дегенеративните, неопластичните, психичните и обменните заболявания. Успоредно с това към масираната фармакотерапия, често преминаваща в полипрагмазия в обществото започна да се формира известно негативно отношение, до голяма степен определено от все по-честите нежелани лекарствени реакции към съвременните медикаменти, както и високата стойност на това лечение. Промени се и нагласата към медицинската практика като цяло чрез слагане на ударението върху индивидуалния подход към пациента — нещо трудно осъществимо при сегашната организация на здравеопазването. В резултат на всички тези обстоятелства в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век се засили интереса към много алтернативни и холистични в своята същност лечебни методи като фитотерапията, хомеопатията, методите на китайската медицина, SPA — лечението и др., които бяха узаконени в гл. VІ на Закона за здравето (ДВ бр. 70, 2004 г.), третираща неконвенционалните методи имащи благоприятно въздействие на индивидуалното здраве. Тези методи по принцип са по-близки до индивидуалния профил на болния, имат, макар и по-бавно, но по-меко и по-ефикасно действие към хроничните заболявания, като цяло са лишени от нежелани реакции и не на последно място имат ниска себестойност, което ги прави достъпни до широки кръгове на населението. В този смисъл настоящата монография се явява своеобразно обобщение на тези методи и средства от гледна точка на холистичния подход в медицината, разбираема по стила на изложение както за медицинските специалисти, така и за по-широки слоеве от обществото.

Информацията, заложена в монографията „Холистичен модел на здравето“ условно може да се раздели на две части — историко-познавателна и теоретично-приложна. Историко-познавателната част е посветена на обстоен преглед на древните холистични модели на здравето като европейския „херметизъм“, „таоизмът“ на Лао Дзъ, основните постулати на древната китайска медицина (теорията „ин — ян“, учението за всемирната енергия „ци“ („чи“), концепцията за петте елемента „у-син“, енергийните меридиани и биологично активните точки на човешкото тяло), натурфилософските учения на древноиндийската медицина („аюрведа“) и на индианците толтеки. Обстойното разглеждане на тези модели има не само познавателен характер, но и представлява логичен преход към съвременната гносеологична обосновка на холистичния модел на здравето чрез използване на теориите за биоинформацията, биоритмите и „синергетиката“ — съвременна теория за самоорганизиращите се системи. В светлината на тези виждания авторът определя човека като „отворена многокомпонентна сложно организирана вероятностна пространствено — времева система“. Опирайки се на биопсихосоциалния подход той естествено стига до оригиналната схема на динамичния холистичен модел на здравето, което може да се определи като един от важните приносни моменти на този труд. Теоретично-приложната част включва множество методики за холистично адаптивно въздействие с профилактичен и лечебен характер. Една от тези методики е използването на електроактивираната вода в качеството й на холистичен адаптационен енергиен клетъчен биостимулатор и инхибитор. Тази интерпретация до голяма степен обяснява фините механизми на лечебното действие на електроактивираната вода при редица функционални състояния и заболявания. С определен принесен характер са методите на фотодинамичната терапия и фото-енерго-информационната терапия в комбинация с фитотерапия и разработената в случая теория за ролята на т.нар. функционални оцветители — вещества, концентриращи в определени органи и тъкани светлината от лазерите и други светлинни източници. Този метод позволява провеждането на ефективно светлинно лечение и профилактика при различни патологични процеси, включително онкологични, при минимално увреждане на организма.

Други важни раздели на монографията в нейната теоретико — приложна част са фитоергономиката, холистичната фитотерапия и ароматерапия, както и предложените функционални газирани с двуазотен оксид („райски газ“) енергийни и антидепресивни напитки с включени в тях подходящи биологично активни вещества. Значителен терапевтичен, а защо не и производствен потенциал имат разработените и патентовани от авторите галенови фитопрепарати FAE, Rosallsat и Propol M. Тези препарати съдържат биологично активни вещества от природен произход, които в своята съвкупност притежават антиоксидантни, антиатерогенни, имуностимулиращи и антибиотични свойства. Във фармакологично отношение препаратите имат широк терапевтичен спектър — бактериостатичен и бактерициден ефект, антиатеросклеротично действие, понижаване на артериалното налягане, стимулиране на регенаторните процеси, клетъчната и хуморалната защита на организма, онкопротективно действие и др. Специален интерес в случая представлява разработеният от авторите моделен пример от сферата на сърдечно-съдовите заболявания — хипертонична болест, комбинирана с атеросклероза и исхемична болест на сърцето. Разкривайки патофизиологичните и патобиохимичните процеси при възникване и развитие на тези заболявания, авторите аргументирано защитават тезата за целево конструиране и произвеждане на фитопрепарати (хранителни добавки, лекарства и храни) и пристъпват към тяхното реализиране в лицето на посочените по-горе галенови продукти. Монографията „Холистичен модел на здравето (Искам — Мога — Трябва)“ съдържа още много ценни от теоретична и приложна гледна точка теми и идеи с които читателят ще се запознае по същество при нейното прочитане.

Искам да завърша този кратък коментар с разширеното тълкуване на авторите на сентенцията „Искам — Мога — Трябва“: Аз(като цялостна личност) ↔ искам(да зная и да се чувствам добре) ↔ мога (да го направя) ↔ трябва (да съм полезен и това да ми носи удоволствие и благополучие).