Елин Пелин
Сватбата на Червенушко (Весела приказка в стихове)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021 г.)

Издание:

Автор: Елин Пелин

Заглавие: Сватбата на Червенушко

Издание: пето

Издател: Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1959

Националност: българска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 30. V. 1959 година

Редактор: Николай Соколов

Художествен редактор: Атанас Пацев

Технически редактор: Георги Русафов

Художник: Вадим Лазаркевич

Коректор: Ана Ацева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1868

История

  1. — Добавяне

1_nachalo.jpg

Дойде пролет и насипа

цвят по дърве, по полени,

разиграха се сърцата —

Врабчо рече да се жени

 

Време хубаво за сватба,

вишни бели разцъфтели,

щурци свирят непрестанно,

гости-славеи запели.

3_vrabcho.jpg

Златни мухи хоро вият,

пеперуди — ръченици.

В гора кукувица кука,

гукат сладко гургулици.

 

Небе синьо, въздух пресен,

висоти и ширинета

— Ще се женя — писна Врабчо

и подскочи триж на плета.

4_oreshanka.jpg

На сърце му бе паднала

Орешанката мъничка.

Като него тя живееше

в тръните сама-самичка.

 

Най-напред кога я срещна,

той за ягода взема я —

тъй мъничка, мила, ситна,

тя сърцето му омая.

 

И весело Врабчо кацна

на близката трепетлика,

Орешанката намери

и запя, зачурулика.

 

— Орешанчице мъничка,

ха стани ми млада булка,

Ще те храня ситно просо.

Ще ти свия златна люлка!

5_otkaz.jpg

Не те искам. Врабчо сиви! —

Орешанка отговори. —

Ти за пакости роден си,​

за кавги и за раздори!​

 

Аз другар съм си избрала​

Червенушкиния син,​

по глас, по нрав и хубост​

той в гората е един.

 

Червенушко, Червенушко —

тя подплашено изписка, —

где си ти, ела да видиш,

Врабчо ме за булка иска!

 

Врабчо нищо не продума,

сърдит мина във трънака,

скрит от всички, тамо свря се

и горчиво си поплака.

6_svatbati.jpg

И в душата си закле се

Червенушко да погуби,

а малката Орешанка

до перце да я оскуби…

 

Накрай село във гората,

още слънцето не пекна,

насъбраха се сватбари,

шум от ранно утро екна.

 

Сватба чудна ще да има —

птички пъстри на орляци

стичат се и чуруликат

по зелените букаци.

 

Червенушко — младоженец,

млада булка — Орешанка,

дърве с гости препълнени,

с цветя горската полянка.

7_slavei.jpg

Славеите — свирци първи,

бухалите — тъпанари,

роднините хоро скачат,

кой как може, кой как свари.

 

Чучулиги — деверите,

а кумата — кака сврака,

стара сваха — усойката,

току вика, току скака.

 

Папунекът — шегаджия —

смях им прави, та се пукат,

соколите — стражарите,

махмузите току чукат.

 

Синигери, неканени,

смесиха се, заиграха,

скорци бързо прилетяха,

напиха се и запяха.

8_pri_garvana.jpg

Чуха песни, чуха викот

и тръгнаха от махлата:

Петльо герест, качулати,

с кокошката пух-пухната.

 

И тръгнаха с подаръци,

как е редно, как приляга,

Петльо бабин с червейчуга,

кмет-синигер с бръмбарляга…

 

Тъй било е, тъй да бъде.

— Хайде нека е честито! —

и подвикват сватбарите,

и подскачат дяволито.

 

Пиха, пяха — пладне стана,

дойде време, то се вика,

Черешанката пратиха

поп Гарвана да повика.

9_pokana.jpg

Поп Гарван бе стар и мъдър

и живееше далеко,

Черешанка с поканата​

къмто него хвръкна леко.

 

Дядо попе, сватба правим,

венчавката те каня! —

Черешанка писна тънко

и смирено се покланя.

 

Поп Гарван се вдигна важно

и тържествено изграка:

— Още вчера бях поканен

от кумата кака сврака!

 

Също имам предписане

от Орела — стар владика…

Да вървиме, Черешанке,

дълг пастирски щом ме вика!

10_zaek.jpg

И във златната карета

бързобеги Зайо впрегна,

прекръсти се, влезе вътре,

даде заповед и седна.

 

Сви ушите Зайо бързи,

на път пусна се сърцато,

че на сватбата и него

дар ще дарят пребогато.

 

С лист от зеле ще го гостят

и с оризец шепа още,

кума сврака ще го срещне,

кожухчето ще му пощи.

 

Тича Зайо бързобеги

и ушите току вири,

а каретата се носи

през долини и баири.

11_blagoslavia.jpg

А поп Гарван благославя:

цвете, дърво и поляна,

бяла бреза тръпом-тръпне,

млада ела се покланя.

 

Ето скоро приближават,

чуват тъпан и цигулка,

накрай гора ги посрещат

младоженец с млада булка.

 

Червенушко с Орешанка

гордо върви, ситно ситни,

подире им наредени

девери, сватбари китни.

 

Всички спряха се смирено

на зелената поляна,

с пъстри цветя обсипана,

с бяло слънчице заляна.

12_garvan_pee.jpg

Поп Гарван се поприкашля,

на средата се изстъпи,

важно книгата отвори

и… мълчание настъпи.

 

И запя, зачете дълго,

триста поклони извърши,

сватбари се насълзиха,

дърве сведоха си върше.

 

Насекоми из тревата

кое да бе, там остана…

Попът свърши молитвите,

сладкогласна реч захвана.

 

— Хей, сватбари хвърковати,

ха сега им честитете!

Нек животът да цъфти им,

хубав като полско цвете!

13_vrsbcho_zavist.jpg

Завикаха сватбарите,

заскачаха да честитят,

запискаха, закрякаха,

ту отлитат, ту прелитат…

 

Врабчо тайно ги следеше

и трепереше от мъка,

и сърцето му от завист

бие, бие, та се пука.

 

Не изтрая и подскокна,

млади клончета разтресе,

с писък злобен и закана

люти клетви произнесе.

 

Стреснаха се сватбарите,

млада булка се изплаши…

— Що? — Какво е? — Чудно нещо!

— Няма нищо — все сме наши! —

14_horo.jpg

Сви се хоро хвърковато

под свирните на щурците,

забухаха бухалите,

песни викнаха скорците.

 

Орешанка ситно ситни,

а до нея Червенушко,

до тях скача кума сврака

и кадънче белогушко.

 

На средата етървите —

чучулиги качулати,

лели, стрини, стари свахи,

все роднини хвърковати.

 

Най-накрая, като капка

роса чиста върху цвете,

на булката сестричката

ситно ситнеше с нозете.

15_veabcho_razoeri.jpg

Сива, скромна и мъничка,

облечена чисто, чисто —

не бе пиле хвърковато,

ами бисерно мънисто!

 

И пред тая чужда радост

не изтрая Врабчо сиви,

сърцето му огорчено

изпълниха страшни сили.

 

И сред всички като камък

той се спусна отвисоко

и в гърдите се удари

и разпери се широко.

 

Припищяха сватбарите

и хорото се разтури,

Врабчо три пъти подскочи,

писна страшно и притури:

16_boi.jpg

— Ида аз за отмъщене,

да пролея кръв гореща!…

Червенушко, юнак ли си,

ха излез ми ти насреща!

 

— Тук съм! — викна Червенушко,

млада булка той остави,

пухна криле ядовито

и пред Врабча се изправи.

 

И борба почнаха люта

хвърковати горски сина,

разпиля се, разхвърча се

облак сив от перушина.

 

Настръхнаха сватбарите,

страх настана във гората,

дърве върхове вдигнаха

и прибраха си листата.

17_oreshanka.jpg

Млада булка се разписка,

перушинките си скуби:

— Помощ, помощ, ах, Врабецът

Червенушка ще погуби!

 

Всички тръпнат, гледат плахо,

работите зле отиват…

Стражарите — соколите,

ту се мръщят, ту подсмиват.

 

Но изведнъж, строг и важен,

с глас спокоен и умерен

тупна криле и извика

мъдро попът — Гарван черен:

 

— Стига, стига, неразумни,

тая срамна борба спрете,

рода славен хвърковати

със кръвта си не петнете!

18_oreshanka.jpg

Орешанка има сестра,

хубавица като фея,

Врабчо храбри, тя те иска,

ти за булка вземи нея!

 

Думите му мирни, кротки

мир във всички души вляха

и борбата прекрати се,

и юнаците се спряха.

 

Тогаз сладко се обади,

там от близката елхичка

на булката Орешанка

най-мъничката сестричка:

 

— Врабчо, ти юнак безстрашен,

нека господ ме накаже,

аз отдавна те обичам,

сърце срам го бе да каже!

19_oreshanka.jpg

Заскачаха сватбарите,

завикаха гласовито:

— Нова сватба ще да правим

да хайде нека е честито!

 

И прегърнаха се братски

двамата врази юнаци,

и целунаха се с прошка,

и станаха баджанаци.

Край