Орлин Крумов
По време на дъжда и след това

Цял ден стоим на това площадче, пусто да опустее дано, а дъждът се излива отгоре ни. Автобуса чакаме, с две думи.

— Работата е ясна — рече спътникът ми. — Автобус няма, ами я да идем някъде на сухо.

Съгласих се. Прекосихме улицата и се спряхме пред ниска постройка. На вратата й се кипри надпис „Вход забранен!“. Е, добре, рекохме си, ще си намерим друг вход.

Тръгнахме към съседния магазин, но и там изненада — „Вход само срещу документ за чужда валута“.

А дъждът си вали равномерно и пет пари не дава дали имаш валута или не. В ресторанта отсреща съзираме надпис „Вход само с куверти“, а на сладкарницата до него „Входът е от другата страна“. От другата страна пише „Ревизия“.

— Чакай да помислим — рече приятелят ми и се огледа. — Виж, вратите на онова здание са широко отворени.

Взехме сто метра за осем секунди и стигнахме целта си. Над вратата наистина пише „Вход свободен“ и отдолу МВР. Подминахме и тази сграда.

— Слушай — обадих се аз. — Входовете няма да ни свършат работа, ами да намерим някой изход. То голяма разлика няма…

Речено — сторено. След броени минути спряхме пред висок портал.

— Търсим изхода — обяснихме на портиера.

— Изход няма — поклати глава той. — Трима директори се смениха и никой не намери изход от ситуацията. Вижте отсреща, в болницата.

Проверихме и там, но главният лекар ни каза:

— Съжалявам, но при нас случаите със смъртен изход са сведени до минимум. Търсете другаде.

Проверихме и другаде, но без успех. В строителната организация търсеха изход от жилищната криза, в банката — от финансовите затруднения… Много хора не можеха да намерят изход и от сложната метеорологична обстановка.

А когато потърсихме изход в един автосервиз, щяхме да отнесем боя.

И сега си седим на тротоара, гледаме дъжда и се чудим, как при толкова много входове, не се вижда нито един изход.