Емил Павлов
Вземи ме

На пустинния пясък

в очакването търпеливо на дъжда

открих най-горещата обич

и на пясъка казах —

вземи ме

в своята жажда,

аз имам с какво да платя.

 

В песента на дъжда,

напояваща страстно земята,

долових съвършения ритъм

и казах на дъжда —

вземи ме

в своята музика,

аз имам с какво да платя.

 

На неспокойния вятър

в посоките непреклонни

свободата видях как ликува

и на вятъра казах —

в своята сила

вземи ме,

аз имам с какво да платя.

 

Красотата видях как се ражда

на сърнето в изящните стъпки

край планинското езеро тихо

и на сърнето казах —

в нежността си

вземи ме,

аз имам с какво да платя.

 

В неуморния път на водата,

между облака и морето

най-древната мъдрост усетих

и на водата прошепнах —

вземи ме

в своята вечност,

със себе си ще платя!