Емил Павлов
Съучастник съм

Престъплението се състоя

на самия вход на университета —

най-нахално връхлетя редовната ми разходка

в мързеливото утро по булевард „Монтевидео“.

Там някъде,

между напращелите млади тела,

насочили се вън от нощта, към своите лекции,

вонящи на алкохол и на секс,

момичето със скъсани дънки ме спря,

премятайки тънка цигара из влажните си устни,

с агресивно надничаща татуировка от дясното бедро,

поиска огънче;

поиска го с черните си очи,

с полудяващите пожари, изригващи от дълбините им,

в които ме потопи безмилостно.

 

Сега съм наполовина поет, наполовина съм пепел.

Хубаво ми е!

Съучастник съм!