Никола Инджов
За стихосбирката на Стефан Фурнаджиев „Фамилно евангелие“

Стефан Фурнаджиев живее на село и този факт понякога предизвиква умилително отношение към поезията, с която той изразява себе си като личност. Разбира се, местожителството на твореца в случая има значение дотолкова, доколкото в Габарево е съхранен все пак възрожденския дух на предишните поколения, училището продължава да бъде големия селски храм, а принадлежността на габаревци към провинцията е чисто административна. В такава обстановка съществува и един поет, чието дарование едва сега се налага в национален мащаб по различни нетворчески причини. Но и за този поет ние съдим по творчеството, няма смисъл да го оценяваме по битовите подробности на живота му.

Стихосбирката „Фамилно евангелие“ е професионално написана. Вижда се, че Стефан Фурнаджиев владее стихотворчеството до възможността да разлага класическата строфа и да използва лексика, която изглежда старомодна, но изразява всъщност душевността на един интересен съвременен лирически герой. Постижението на поета тук е, че не се старае да изглежда откъснат от традицията, макар всъщност да постига известно обновление. Обновление на какво? Може би на фрагментарната поезия, тъй като отделните му стихотворения изграждат като че ли цялостна поетична структура. Това впечатление се подкрепя и от общата тоналност на отделните творби, и от налагащия се като основополагаща философия патриархален патриотизъм. Поради всичко това стихосбирката може да бъде причислена към тъй наречените циклични поеми. Такива в българската поезия има няколко, например „Калиопа“, „Среднощен конгрес“, „Дългосвет“…

Поезията на Стефан Фурнаджиев поражда симпатии с определената си социална същност. Това е поезия за вътрешния живот на обикновени хора, чиито върховни емоции са в полето на родолюбието и труда.

Техният свят все още съществува и не вярвам, че съществува единствено в стихосбирката „Фамилно евангелие“. Но, от друга страна, и тази стихосбирка е силно доказателство, че един свят, един живот, един човешки космос може да бъде съхранен в истинската поезия.