Карел Чапек
Когато правосъдие ще се раздава от дипломати

Председателят на съда: Господа, днес сме принудени, за съжаление, да се занимаем с твърде сериозен случай. Опитах се да отложа неговото разглеждане за по-късно, но под натиска на общественото мнение, което с право е възмутено… (Прелиства) Както се вижда от обвинителния акт, подред бял ден на улицата е извършено убийство с цел грабеж. Пред очите на толкова хора е бил нападнат нищо неподозиращ минувач… Останалите подробности ще научим от показанията на свидетелите…

* * *

Председателят на съда: Вие сте вдовицата на убития, нали?

Вдовицата: Да.

Председателят на съда: Съдът ви изразява дълбоките си съболезнования. Госпожо свидетел, вие сте присъствували на… споменатия нещастен случай. Можете ли да ни разкажете как стана това?

Вдовицата: Да. (Сочи) Ето този престъпник го уби!

Господинът с брадавицата на носа: Протестирам… Не позволявам да бъда публично обиждан!

Председателят на съда: Госпожо свидетел, нямате право да посочвате когото и да било. Значи вие твърдите, че убийството е извършено от неизвестно лице.

Господинът с брадавицата на носа: (посяга към шапката си): Господа, ще бъда принуден да напусна залата, ако още веднъж се спомене думата „убийство“. Това бе само акт на неизбежна самозащита.

Председателят на съда: Приемам тази твърде сполучлива формулировка. Значи вашият мъж, госпожо, е вървял спокойно по улицата…

Господинът с брадавицата на носа: Пардон, отново се изопачава истината. Не вървеше спокойно. Най-предизвикателно носеше някакви пари в спестовна каса… и гледаше някак оскърбително.

Председателят на съда: Как оскърбително?

Господинът с брадавицата на носа: Даваше да се разбере, че никак не се бои. Изглежда, че беше и въоръжен.

Вдовицата: Това не е вярно! Не беше въоръжен!

Председателят на съда: Проявил е голяма непредпазливост, уважаема госпожо. Ако се бе въоръжил, сега щеше да ни спести това мъчително търсене на правилно решение. Можело е да не се стигне до такъв печален инцидент. (Въздиша скръбно) Моля, следващия свидетел… Господин свидетел, вие сте присъствували на този…

Свидетелят: Да. Аз видях как един господин с брадавица на носа нападна онзи нещастник…

Господинът с брадавицата на носа: А кой беше този господин? Не искате ли да го назовете по име?

Свидетелят: Не. Предпочитам да не го правя.

Господинът с брадавицата на носа: Така и предполагах. На ваше място също не бих го сторил.

Председателят на съда: Ще помоля господа свидетелите да не сочат на съда прекалено точно когото и да било. Това ще ни улесни да стигнем до реална и справедлива присъда. Моля, следващия свидетел.

* * *

Председателят на съда: … господа, след като изслушахме показанията на всички свидетели, стигнахме до заключението, че неизвестно лице… с цел да присвои нечий портфейл, е употребило на улицата огнестрелно оръжие… в резултат на което е бил прекъснат човешки живот. Като имаме предвид… че подобни осъдителни случаи напоследък много зачестиха, съдът реши да издаде най-строга присъда. В името на човешките права! Без да искаме да засягаме когото и да било, обявяваме тържествено, че при следващ подобен инцидент ще бъдем принудени с нескрито съжаление да се съберем отново в тази зала… и отново, без да назоваваме конкретно никого, да осъдим подобни деяния като нежелателни… и несъвместими с обществения ред. Това е, което имах да кажа.

Господинът с брадавицата на носа: Тази присъда е неприемлива и направо обидна! Протестирам категорично срещу всяка присъда, която уж в името на човешките права решава кое е желателно и кое не. Извинете, господа, но следващия път няма да дойда. Нямам излишно време за губене.

Председателят на съда: Безкрайно съжаляваме, господине. Не бихме желали да се лишим от вашето тъй ценно участие в защитата на човешките права… и обществения ред. Съдът ви уверява в най-дълбоките си уважения…

* * *

Съдебен заседател: Струва ми се, колега, че при такива сериозни случаи като убийство с цел грабеж, най-добре ще е да не вземаме никакво участие.