Карел Чапек
Първият гост

— … то се говори за някакъв светски живот, но да ви кажа право, в него все още няма добра организация. Човек може да вземе под наем фрак или смокинг, може да ангажира келнери или пианисти, та дори и камериерки-бонбончета, както им казват, и то заедно с престилчиците им; може да си поръча да му направят вкъщи и цял банкет — от огромните плата до най-малките подробности. Наистина, доста се направи за повишаване нивото на светския живот, но все още има пропуски, господине. Да ви кажа направо, непростими пропуски.

Поканен сте, да речем, на чай, на прием или нещо подобно; звъните на вратата в най-добро настроение и в антрето изведнъж забелязвате, че на закачалката няма ни едно палто и ни едно бомбе. Ужасно чувство, господине! На човек му иде да избяга или да каже, че си е забравил у дома носната кърпа и че ще се върне след малко, но вече няма накъде. За да прикриете смущението си от това положение, изразявате почуда на висок глас: „Нима съм дошъл пръв?“. А момичето с бялата престилчица ще приклекне и ще се изкикоти: „Да, моля“. И с вас е свършено — вече сте в ръцете на домакините и започвате да мънкате объркано, че може би сте дошъл прекалено рано, че ви избързва часовникът или нещо такова; а те от своя страна пресилено горещо ви уверяват, че тъкмо обратно, това много ги радвало и че все някой трябвало да бъде пръв. Така е, но това още не означава, че тъкмо вие трябва да бъдете този някой, не съм ли прав? Така или иначе, първият гост винаги изпада в някакво глупаво и неловко положение: все едно че е приел поканата като твърде висока чест, или пък че се натрапва или нещо такова — просто унизително положение; а и сякаш нарочно до идването на следващия гост — след него останалите, вече, като че се изсипват наведнъж — се получава досадно дълга пауза. И вие пристъпяте от крак на крак пред домакините и не знаете какво да кажете (защото вниманието им е насочено в очакване на гостите) и ви се иска да пропаднете вдън земя. Накратко, чувствувате се така съкрушен, че този ден вече нищо не е в състояние да ви възвърне изгубеното уважение към собствената личност.

А сега си помислете колко такива чайове, вечери и изобщо събирания стават за един сезон; и че всеки път някой нещастник без късмет, който няма никаква вина за това, трябва да поеме неблагодарната роля на първи гост. Не можете дори да си представите, господине, колко хора за един сезон са сполетени от такава зла участ. Ето как ми хрумна, че на това трябва да се сложи по някакъв начин край. Аз, например, бих организирал бюро за наемане на професионални първи гости. Достатъчно е да се обадите по телефона и аз ще ви изпратя на местоназначението петнайсет минути преди началото свой човек, който ще поеме ролята на първия гост; в замяна той ще получи двайсет крони плюс храната. Разбира се, трябва да бъде прилично облечен, образован и да си разбира от работата. За двайсет крони би се наел всеки студент или всеки стар, тих и изтънчен пенсионер; за спортист ще трябва да се плати по-скъпо, да речем, петдесет крони; изисканият чужденец или руски княз ще струва някъде към шейсет крони. Моят професионален първи гост ще бъде винаги на място по-рано, преди евентуалното идване на някой друг първи гост; ще разговаря с домакините, докато дойде следващият гост, след което ще хапне няколко сандвича и дискретно ще се оттегли. Уверявам ви, всеки с удоволствие би се заел с тази роля; ще се запознае с отбрани хора, а нали знаете, когато се познаваме с някого от обществото… Накратко, въпросът има и социален аспект, господине; пък и може да се организира без особени инвестиции… достатъчни са малка канцеларийка и телефон…