Иван Вазов
Войник

Войник във отпуск из долът

с мома приказва хубавица —

деца на тоз планински кът:

той — млад орел, тя — гургувица.

 

Какво й разправя мил герой?

За свойта ли любов гореща,

или за някой страшен бой,

де ад и смърт имал насреща?

 

Той маха силно със ръце,

тя руменей и се вълнува…

Внезапно с пламнало лице

сграбчи я той и зацалува.

 

Юначе, гълтай радостта,

дор младо сърце в гърди гука:

ти там прегръщал бе смъртта —

прегръщай пък живота тука.