Иван Вазов
Сълзи

Навел се здравец над вълните

и те го пръскат с росен прах,

израсъл тъмен бор в скалите —

здрависва пътника от тях;

 

литна̀ орел над върховете,

потъна скоро в свода син,

обадиха се ековете,

събудени от вик един;

 

събудиха се и мечтите

за минали и бъдни дни,

избликнаха от гръд сълзите,

обляха тия планини.