Иван Вазов
Светкавиците

Цяла нощ гърмя, светка̀

небосвода разярени,

над главата ми треска̀ —

над бърдата озарени.

 

И аз, буден, все стоях

на прозореца, внимавах,

в сладостен и тайнствен страх

дивна гледка съзерцавах:

 

адский блясък на нощта,

феерията на свода,

на сърдитата природа

демонската красота.