Николай Попов, Аврам Ескенази
Предговор от съставителите

В тази книжка сме събрали спомените на трима от нашите предци, принадлежащи на три последователни поколения:

поп Христо Стефанов (1844–1937) — свещеник, участник в македонските борби за църковна и политическа свобода. Осъден е от турците на 101 години заточение на остров Лесбос, но е избягал на четвъртата година и се е заселил в с. Николаевка, Варненско, където е служил като свещеник до пенсионирането си. След това до смъртта си е живял при сина си Никола Попов във Варна;

• Никола Христов Попов (1876–1954) — син на поп Христо, варненски адвокат, кмет на Варна (1927–1930). През 1945 г. е осъден от Народния съд и после изселен;

• Люба Николова Ескенази-Попова (1909–2005), дъщеря на Никола.

Ранната кончина на Владимир Попов (1913–1952, син на Никола Попов) с краткия си, но забележителен живот, ни лишава от по-разнообразни акценти в тези спомени, свързани с църковни и политически борби. През 1935 г. Владимир Попов завършва право в СУ, а през 1943 г. специализира в Парижката Сорбона. Адвокат към Варненската адвокатска колегия, той е също асистент и лектор по търговско право (1942–1946 г.) във Варненското търговско училище, днес Икономически университет. Като деец и секретар на БЗНС „Н. Петков“ бива изпратен в концлагера „Росица“ (1945–1946), а по-късно (1949) — изселен със семейството си в с. Бдинци и в с. Генерал Тошево. Заличен от списъка на адвокатите през 1947 г., Владимир Попов записва специалност икономика във ВИНС (1948) и се дипломира през 1951 год. Известно време издържа семейството си като строител в керамична фабрика. През 1952 г., в резултат от рязко влошеното му от концлагера здраве, Владимир Попов почива на 39 години в с. Генерал Тошево.

Тук би било естествено да стои и нещо, написано от втория син на Люба — Илко Моис Ескенази (1949–1994), народен представител и вицепремиер в правителството на СДС (1992). Но, както е известно, той загина трагично в момент, когато беше още много рано да мисли за мемоари.

Спомените на Поп Христо са разказани от него и записани на пишеща машина от сина му Никола, като на някои места последният е правил допълнителни бележки на ръка. Спомените на Никола и Люба са писани на ръка.

Ние няма да правим никакви коментари върху съдържанието. Ще оставим написаното да говори само за себе си. На практика не сме били дори редактори, а просто съставители. В спомените на поп Христо, записани най-вероятно в началото на тридесетте години, сме променили правописа само толкова, колкото да го доведем до съвременния. На няколко места не успяхме да разчетем написаното и сме го маркирали с […]. В бележки под линия сме дали превода на няколко турски думи, някои пояснения за имена на улици, променяли се многократно през годините, както и още някои кратки обяснения, които сме счели за необходими и подходящи.

Към спомените си Никола Попов прилага едно, а Люба Ескенази две родословни дървета. По обясними причини тези на Люба са доста по-обхватни и подробни. Ние сме използвали и трите, за да направим едно сравнително малко дърво, така че в него да останат само имената на хората, споменати някъде в мемоарите.

Благодарим на Невяна Пандова-Чехларова, Илияна Ескенази, Соня Петкова и Пеню Витанов за оказаната помощ при подготовката на това издание.

Частично родословно дърво