Стефан Фурнаджиев
Нишан

Под млечния път високо

крачат хълмове с лешници спечени.

Тези пясъци, смокове хлъзгави,

стягат ме все с въпросителни.

 

Вехти овчари чукат чакмака

прахан от кремък да пламне.

С дървен крак сянка не шари, не куца.

Прежурек. Царство.

 

Камък бял. И кама наточена.

Мъст ще изсмучат от дланите.

Хайде, и не викайте ме тук!

Както да тресне,

обет аз не чупя.

 

Безветрие. Хълми

капчици кръв от десница.