Давид Б. Коен
Обяснителни бележки

През 1939 г. бяха публикувани под редакцията на Стоян Аргиров, Добри Ганчевите „Спомени 1864–1887 г.“, т. 1. Вторият том на мемоарите му, предадени в ръкопис на Българската академия на науките^[1], не бе публикуван на времето поради изричната воля на автора мемоарите „да се печатат след двадесет и пет години“. Запечатаният пакет с ръкописа бе отворен от специално назначена комисия през 1952 г., но издаването му стана възможно едва сега.

Както е посочено в предговора, при литературната обработка е направено пререждане на текстовете в ръкописа поради съображения за по-съвършена композиция и за градация на изложението, и бихме добавили ние, — с оглед предназначението на „Спомените за княжеското време“ на Добри Ганчев — те да стигнат до масовия читател. Поради тези причини археографската обработка на „Спомените“ има някои особености.

Мемоарите на Добри Ганчев обхващат 322 ръкописни листа в канцеларски формат, написани на дясната половина на страниците. Зачертаните места от автора са преработени обикновено на същата страница — върху свободната лява половина. На места са вмъкнати или подлепени нови текстове или страници, някои от които са без указания за мястото на вмъкването. Това, заедно с трудностите по точното разчитане на невинаги четливия почерк, създават на места значителни препятствия за читателя на ръкописа.

При подготовката на „Спомените“ за публикуване трябваше да се преодолеят неизбежните трудности, които създава един необработен до край ръкопис. Самият автор е съзнавал ясно това. За тях говорят неговите бележки към бъдещия редактор, които се срещат на разни места в ръкописа. Ние счетохме за нужно да съберем тези бележки на едно място като приложение към „Спомените“. Като се ръководехме от тях, ние изпуснахме всички немалко повторно описани събития и случки, както онез сведения, които, по думите на Добри Ганчев и по наша преценка, счетохме, че са „ненужни за характеристиката на времето и дейците“, „са от естество да осквернят чувствата на читателите“ или че в някои сведения „не е щадено чувството на мяра, приличие и вкус“. На едно място са събрани само онези повторно описани случки, в които се съдържат нови подробности или нюанси на мисълта. Навсякъде изпуснатите текстове са отбелязани с многоточие в квадратни скоби. По понятни съображения тези текстове не са анотирани под линия.

Както отбелязахме, изложението на предлаганата книга не следва реда в ръкописа. Доколкото обаче спомените на Д. Ганчев имат както литературни, така и фактологични достойнства, ние счетохме за полезно да запазим колкото е възможно по-пълно документалността на изложението, като осигурим връзката между книгата и оригинала. Това е осъществено с цифрите в скоби, които препращат читателя към съответния лист на авторския ръкопис.

При литературната обработка езикът на Добри Ганчев е запазен с неговите интересни и самобитни особености, а правописът му е осъвременен. Изключение е направено само по отношение на отделни архаизми. Допуснати са също дребни поправки в текста само там, където мисълта не е ясна или където това се е налагало от необходимостта да се свържат текстове, намиращи се на различни места в ръкописа. Навсякъде съкратено написаните думи са изписани пълно, без допълнителните части да са посочени в квадратни скоби.

Някои бележки и уточнения, които засягат фактически обстоятелства на описаните събития или археографски особености на ръкописа, са дадени непосредствено под линия. Често срещаните русизми, турцизми и думи на френски език са преведени в обикновени скоби непосредствено след съответната дума без обозначение, е това е направено от съставителя.

Съгласно желанието на автора разделението на „Спомените“ по глави е направено при литературната обработка. Не беше възможно обаче, текствете в тях да се подредят по хронология на събитията, първо, защото почти никъде Д. Ганчев не е отбелязал дати, и второ, защото описвайки политическите дейци на своето време, той почти навсякъде и постоянно прави отстъпления от хронологията на случките. Пък и такова подреждане не е и било необходимо, доколкото авторът не е имал за цел да напише историческо повествувание, а се е стремил по-скоро да направи характеристика на епохата и на нейните действуващи лица.

Накрая „Спомените“ имат указател^[2] за лицата, някои събития, периодични издания и др. съчетан с много кратки бележки за някои от тях, вместо те да се дадат в текста под линия. Бележките засягат предимно времето на описваните събития.

Колкото и критично и самокритично да се е отнесъл Д. Ганчев към описаните от него събития и лица, той не е могъл да надрасне своята класа и да се извиси над своето време, по което продължи да въздиша и в годините след военния погром. Така например, макар и негативно той виждаше само царедворците, буржоазните „лъжци“, „крадци“, „измамници“, „развратители на юношеството“, „ренегати“, „обезверници“, „пакостници“ и др., издигнали се в политическия живот на страната и на мнозина, от които историята на неговото време бе построила вече „капища и кумири“. Той не видя тогава, не видя и по-късно, когато пишеше своите спомени, новите прогресивни сили в нашия обществен живот. Падането на диктаторския режим на Стамболов, както е известно, било посрещнато с голямо облекчение от народните маси, които по този случай устройвали спонтанни народни увеселения. Тези народни маси обаче в спомените на Д. Ганчев не са ни повече, ни по-малко от „тълпи от улична сган“, които идвали „пиени, та буйствата им бяха по-лудешки, гласовете им продрани“, и измежду които „порядъчен човек не се виждаше“. Ето защо читателят трябва да се отнесе критично към някои места в „Спомените за княжеското време“ на Добри Ганчев.