Чарлс Буковски
Наемен убиец

Рони чакаше двамата мъже в немския бар в квартал „Силвърлейк“. Беше 7:15 вечерта. Той седеше сам на една маса и пиеше тъмна бира. Сервитьорката беше руса, с чудесен задник, а циците й сякаш всеки момент щяха да изскочат от блузата.

Рони обичаше блондинки. Беше като с кънките на лед и ролковите кънки. Блондинките бяха като кънки на лед, а останалите жени — като ролкови кънки. Блондинките дори ухаеха по-различно. Но всички жени бяха свързани с проблеми, а при Рони проблемите често бяха повече от щастието. Иначе казано, цената на жените просто беше твърде висока за него.

И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена — дори само за да си докаже, че е способен да си намери. Сексът не беше най-важното в случая. Този свят не беше създаден за любов.

Стана 7:20. Той й махна да му донесе още една бира. Сервитьорката я донесе с усмивка, като държеше бирата пред циците си. Човек не можеше да не я хареса.

— Допада ли ти да работиш тук? — попита Рони.

— Ами да, запознавам се с много мъже.

— Готини мъже?

— Някои са готини, някои не.

— Как ги различаваш?

— Гледам внимателно.

— Аз от кои съм?

Тя се засмя:

— От готините, разбира се.

— Заслужи си бакшиша — каза Рони.

Стана 7:25. Бяха му казали да ги чака в 7:00. После той вдигна поглед и видя Кърт. Кърт водеше втория мъж. Двамата дойдоха при него и седнаха. Кърт махна да им донесат кана бира.

— Рамс не стават за нищо — оплака се Кърт. — Само този сезон съм загубил петстотин долара заради тях.

— Мислиш ли, че Протро е свършен?

— Да, вече не може да играе — отвърна Кърт. — А, това е Бил. Бил, това е Рони.

Двамата си стиснаха ръцете. Сервитьорката им донесе каната.

— Господа — каза Рони. — Това е Кейти.

— О — откликна Бил.

— О, да — потвърди Кърт.

Сервитьорката се засмя и се фръцна.

— Бирата е добра — рече Рони. — Знам какво говоря, все пак ви чакам от седем часа.

— Не бива да се напиваш — каза Кърт.

— Надежден ли е? — попита Бил.

— Има най-добри препоръки — отвърна Кърт.

— Вижте — рече Бил. — Не искам циркове. Аз плащам за всичко.

— Откъде да знам, че не си копой? — попита го Рони.

— А аз откъде да знам, че няма да драснеш с моите две хиляди и петстотин долара?

— Три бона — поправи го Рони.

— Кърт ми каза два и половина.

— Току-що вдигнах цената. Не ми харесваш.

— И аз не те харесвам особено, задник такъв. Май ще се откажа.

— Няма да се откажеш. Вие никога не се отказвате.

— Редовно ли се занимаваш с това?

— Да. А ти?

— Добре, господа — прекъсна ги Кърт. — Не ме интересува за колко ще се уговорите. При всички положения получавам хиляда долара комисиона.

— Ти си най-добре, Кърт — рече Бил.

— Аха — съгласи се Рони.

— Всеки трябва да разбира от нещо — заяви Кърт и си запали цигара.

— Кърт, откъде да знам, че този тип няма да драсне с моите три бона?

— Няма да драсне, ако не иска да остане безработен. Той не може да върши друго.

— Това е ужасно — въздъхна Бил.

— Какво му е ужасното? Нали ти трябва такъв човек?

— Е, да.

— Други хора също имат нужда от него. Нали ти казвам, че всеки трябва да разбира от нещо. Той разбира от това.

Някой беше пуснал монета в джубокса и тримата слушаха музика, докато пиеха бирата си.

— Много ми се чука тази блондинка — сподели Рони. — Искам да я чукам поне шест часа.

— И аз бих — каза Кърт. — Ако можех.

— Да си поръчаме още една кана — предложи Бил. — Нещо ми е нервно.

— Няма за какво да се притесняваш — отсече Кърт и махна да им донесат още една кана бира. — Тези петстотин долара, които изгубих заради Рамс, ме чакат на хиподрума в Анита. Надбягванията започват на двайсет и шести декември. Ще бъда там.

— Шу ще язди ли? — попита Бил.

— Не съм чел вестниците, но предполагам, че да. Той не може да се откаже. Ездата му е в кръвта.

— Лонгдън се отказа — напомни Бил.

— Е, нямаше как иначе. Накрая трябваше да го връзват за седлото.

— Все пак спечели последното си надбягване.

— Да, защото Кампъс го пусна.

— Според мен не можеш да печелиш от конни надбягвания — каза Бил.

— Един интелигентен човек може да спечели от всичко, каквото поиска — отвърна Кърт. — Аз не съм работил и един ден през живота си.

— Аха — обади се Рони. — Обаче тази вечер аз трябва да работя.

— Гледай да свършиш добра работа, сладур — рече Кърт.

— Аз винаги върша добра работа.

Тримата мълчаливо отпиха. После Рони добави:

— Добре, къде са проклетите пари?

— Ще ти ги дам, няма страшно — отвърна Бил. — Добре че донесох още петстотин долара.

— Искам ги веднага. Всичките.

— Дай му парите, Бил. Дай ми и моите, така и така си почнал.

Парите бяха на стотачки. Бил ги преброи под масата. Първо Рони си получи парите, после и Кърт. И двамата провериха колко им е дал. Всичко беше наред.

— Къде е мястото? — попита Рони.

— Тук — отвърна Бил и му подаде един плик. — Вътре има адрес и ключ.

— Колко е далеч?

— Трийсет минути. По магистралата за Вентура.

— Може ли да те попитам нещо?

— Да, естествено.

— Защо?

— Защо ли?

— Да, защо?

— Има ли значение?

— Не.

— Тогава защо питаш?

— Сигурно е от бирата.

— Най-добре да тръгваш — обади се Кърт.

— Само още една кана — каза Рони.

— Не — възрази Кърт. — Тръгвай.

— Добре де, по дяволите.

Рони заобиколи масата и излезе. Кърт и Бил го проследиха с поглед. Навън беше нощ. Имаше звезди. Луна. Движение. Рони намери колата си, отключи, качи се и потегли.

Внимателно провери името на улицата и още по-внимателно — номера на къщата. Паркира на пресечка и половина оттам и се върна пеша. Ключът от плика отключи вратата. Рони я отвори и влезе. В дневната работеше телевизор. Рони тръгна по килима.

— Бил? — попита жената.

Рони се ослуша. Гласът идваше от банята.

— Бил? — повтори тя.

Рони бутна вратата и видя млада жена, която седеше във ваната — беше много руса, с много бяла кожа. Тя изпищя.

Той я сграбчи за гърлото и я бутна под водата. Ръкавите му се намокриха. Тя яростно риташе и се съпротивляваше. Толкова яростно, че се наложи той да влезе във ваната при нея, както си беше с дрехите, за да я притисне. Накрая тя спря да се мята и той я пусна.

Дрехите на Бил не му ставаха съвсем, но поне бяха сухи. Портфейлът му също беше мокър, но той си го взе. После излезе от къщата, върна се пеша до колата си, паркирана на пресечка и половина оттам, и си тръгна.