Чарлс Буковски
Дяволски готин

Та значи веднъж се бях скарал с Фло и нито ми се пиеше, нито ми се ходеше на масажистка. Затова се качих в колата и тръгнах на запад, към брега. Свечеряваше се и аз карах бавно. Стигнах до кея, паркирах и продължих пеша. Спрях на едно стрелбище и поиграх на флиперите, но там така вонеше, че се махнах и продължих. Бях прекалено стар за въртележката, та я подминах. По кея се разхождаше обичайната тълпа — вечно заспали, безразлични хора.

Тогава чух някакъв рев, който долиташе от една постройка. Със сигурност беше на запис. Пред входа имаше разпоредител, който викаше следното:

— Да, дами и господа! Тук вътре, само тук вътре, ще ви покажем в плен… Дявола! Можете да го видите със собствените си очи! Помислете си — само за двайсет и пет цента, за четвърт долар, можете да видите дявола със собствените си очи! Най-големият загубеняк в историята на света, който е прецакал единствената революция на Небето!

Та значи нямах нищо против да видя нещо смешно, след като бях изтърпял всичко това от Фло. Така че си платих двайсет и пет цента и влязох — заедно с още шест-седем тъпаци като мен. Вътре имаше клетка, в която държаха някакъв тип. Бяха го напръскали с червена боя и му бяха сложили нещо в устата, така че от нея излизаха облачета дим и пламъчета. Актьорът не се престараваше. Само вървеше напред-назад из клетката и повтаряше едно и също:

— Проклет да съм, ако не се измъкна от тази клетка! Как изобщо се озовах тук, мамка му?!

Как да ви кажа, наистина изглеждаше опасен тип. Например, както си стоеше, изведнъж направи шест задни салта. На последното салто се приземи на краката си, огледа се и каза:

— Мамка му, много ми е тъпо!

После ме видя. Забеляза ме и веднага дойде до мястото, където бях застанал до клетката. От него се излъчваше горещина, като от печка. Не знам как го правеха.

— Синко — рече ми той. — Най-сетне дойде! Чаках те. От трийсет и два дни съм в шибаната клетка!

— Не знам за какво говорите.

— Синко — повтори той. — Не се бъзикай. Ела пак довечера, донеси клещи и ще ме освободиш!

— Стига бе, човече.

— Синко — потрети. — От трийсет и два дни съм тук! Най-сетне ще бъда свободен!

— Искаш да кажеш, че ти наистина си дяволът, така ли? — попитах аз.

— Ако не съм, да еба котка в гъза — отвърна той.

— Ако наистина си дяволът, защо не използваш свръхестествените си способности и да избягаш?

— Защото временно ги изгубих. С разпоредителя бяхме заедно в изтрезвителното. Аз му казах, че съм дяволът, и той ми плати гаранцията. Но вече бях изгубил способностите си, иначе нямаше да имам нужда от него. После той пак ме напи и когато се събудих, бях в тази клетка. А разпоредителят е такава скръндза, че ми дава само кучешка храна и сандвичи с фъстъчено масло! Помогни ми, синко, умолявам те!

— Ти си луд — отговорих аз. — Ти си някаква откачалка.

— Синко — каза пак той. — Само ела довечера с някакви клещи и ще видиш!

После разпоредителят влезе и обяви, че срещата с дявола е приключила и че ако искаме да го гледаме още, ще трябва да платим по още двайсет и пет цента. Аз не исках да го гледам повече. Излязох, заедно с другите шест-седем различни тъпаци. Едно дребно старче, което вървеше до мен, ми рече:

— Ей, той ти каза нещо! Аз идвам всяка вечер и той за пръв път казва нещо на някого!

— Глупости — отвърнах аз.

Разпоредителят ме спря:

— Какво ти каза? Видях, че си говорехте! Какво ти каза?

— Всичко ми каза — заявих аз.

— Долу лапите, приятел! Той е мой! Не съм изкарвал толкова пари, откакто показвах трикраката жена с брада!

— Какво стана с нея?

— Избяга с човека-октопод. Сега имат ферма в Канзас.

— Според мен всичките сте луди.

— Само не забравяй, че аз си го намерих. Долу лапите от него!

Намерих си колата, качих се и се върнах при Фло. Когато се прибрах, тя седеше в кухнята и пиеше уиски. Седнах при нея и тя ми повтори около сто пъти как не ставам за нищо. Аз пиех уиски с нея и не отговарях. Накрая станах, отидох в гаража, намерих клещите, сложих ги в джоба си, качих се в колата и се върнах на кея.

 

 

Влязох през задния вход — резето беше ръждясало и веднага се строши. Той спеше на пода в клетката. Опитах се да срежа телената мрежа, но не успях. Беше много дебела. После той се събуди.

— Синко! — извика. — Ти се върна! Знаех си, че ще се върнеш!

— Виж, човече, не мога да срежа мрежата с тези клещи. Много е дебела.

Той скочи на крака:

— Дай ги насам.

— Господи! — възкликнах аз. — Колко са ти горещи ръцете! Сигурно имаш треска!

— Не ми викай Господи — каза той.

После сряза мрежата с клещите, все едно беше направена от конци, и излезе.

— Отиваме направо у вас, синко. Трябва да си възвърна силите. Само да вкарам няколко пържоли и ще се оправя. Тук изядох толкова много кучешка храна, че всеки момент ще започна да лая!

Върнахме се при колата и аз го закарах у нас. Когато се прибрахме, Фло все още седеше в кухнята и пиеше уиски. За начало му изпържих сандвич с бекон и яйце и двамата седнахме при Фло.

— Твоят приятел е дяволски готин — отбеляза тя.

— Всъщност той твърди, че е самият дявол — обясних аз.

— Отдавна не съм бил с хубава жена — обади се той.

После се наведе над масата и продължително целуна Фло. Когато я пусна, тя изглеждаше шокирана.

— Това беше най-горещата целувка в живота ми! — каза тя. — А аз доста съм се целувала!

— Честно? — попита той.

— Ако правиш любов по същия начин, по който се целуваш, това ще бъде просто прекалено!

— Къде ти е спалнята? — попита ме той.

— Върви след нея — отвърнах аз.

Фло го заведе в спалнята, а аз си налях едно много голямо уиски.

Никога не съм чувал такива писъци и стонове, които продължиха поне четирийсет и пет минути. После той излезе сам от спалнята, седна и си наля уиски.

— Синко — каза ми. — Жена ти доста я бива.

После отиде на дивана в хола, изтегна се на него и заспа. Аз отидох в спалнята, съблякох се и си легнах при Фло.

— Господи! — рече тя. — Господи, не мога да повярвам. Той ме прекара през рая и през ада!

— Само се надявам да не подпали дивана — казах аз.

— Защо, пуши в леглото и заспива ли? — попита тя.

— Забрави — отвърнах аз.

 

 

Та значи той постепенно започна да ми отнема всичко. Наложи се аз да се преместя на дивана. Освен това всяка вечер трябваше да слушам как Фло пищи и стене в спалнята. Един ден тя беше излязла да пазарува, а ние двамата седяхме и пиехме бира в кухнята. Тогава реших да си поговоря с него.

— Слушай сега — започнах. — Нямам нищо против да помагам на хората, но ти ми взе и леглото, и жената. Ще се наложи да те помоля да си тръгваш.

— Мисля да остана още малко, синко — каза ми той. — Твоята мадама е едно от най-добрите парчета, които съм чукал.

— Виж сега — рекох му аз. — Ако се наложи, ще стигна до крайности.

— Пишеш се много печен, а? Слушай сега, печен. Имам една новина за теб. Свръхестествените ми способности се върнаха. Ако се опиташ да ме прецакаш, ще изгориш. Гледай!

Имахме едно куче. Казваше се Стария кокал. Не беше нищо особено, но нощем лаеше, така че ставаше за куче пазач. Е, той насочи показалеца си към Стария кокал, показалецът му изсъска и от него към Стария кокал се стрелна тънка ивица огън. Стария кокал изцвърча и изчезна. Просто изчезна без следа. Не остана нито кокал, нито козина, дори воня не остана. Остана само една дупка.

— Добре, човече — казах му аз. — Можеш да останеш още няколко дни, но после си тръгваш.

— Я ми направи една пържола — нареди той. — Огладнях, а трябва да се грижа винаги да имам достатъчно сперматозоиди.

Станах и метнах една пържола в тигана.

— И пържени картофи за гарнитура — добави той. — И нарежи домати. Кафе не искам. В последно време нещо не мога да спя. Само ще изпия още няколко бири.

Докато му приготвях храната, Фло се върна.

— Здравей, любов моя — каза тя. — Как си?

— Супер — отвърна той. — Купи ли кетчуп?

Излязох, качих се в колата и отидох на брега.

 

 

Та значи разпоредителят си беше намерил нов дявол. Платих двайсет и пет цента и влязох да го видя. Този дявол не беше нищо особено. От червената боя го сърбеше цялото тяло и постоянно пиеше, за да не се побърка. Беше едро момче, но не ставаше за нищо. Зрителите бяха малко. В залата имаше повече мухи, отколкото хора.

Разпоредителят дойде при мен:

— Откакто ми открадна истинския дявол, умирам от глад. Сигурно си направил собствено шоу?

— Слушай сега — казах му аз. — Готов съм на всичко, за да ти го върна. Просто исках да му помогна, като добър човек.

— Нали знаеш какво става с добрите хора на този свят?

— Да — отвърнах. — Накрая стигат до ъгъла на Седма улица и „Бродуей“ и продават списания от ръка.

— Точно така — каза той. — Казвам се Ърни Джеймстаун. Ела да поговорим отзад.

Двамата с Ърни отидохме в една задна стаичка. Жена му седеше край масата и пиеше уиски. Изгледа ни и заяви:

— Виж, Ърни. Ако това копеле ще бъде новият ни дявол, просто забрави. По-добре и тримата да се самоубием веднага.

— Спокойно — рече й той. — Дай бутилката.

Разказах на Ърни всичко, което се беше случило. Той ме изслуша внимателно, после отговори:

— Ще те отърва от него. Той има две слабости — пиенето и жените. Но има и нещо друго. Не знам защо става така, но когато е в плен — както в изтрезвителното или в нашата клетка, — изгубва свръхестествените си способности. Това е, с което разполагаме.

Отиде в килера и извади сума ти вериги и катинари. Сетне отиде до телефона и набра номера на Една Хемлок. Една Хемлок трябваше да ни чака след двайсет минути на ъгъла пред бар „При Уди“. Двамата с Ърни се качихме в моята кола, минахме да купим две бутилки уиски, взехме Една от ъгъла и отидохме у нас.

 

 

Двамата още бяха в кухнята. Чукаха се като животни. Но когато видя Една, дяволът веднага забрави за моята мадама. Просто я захвърли като чифт мръсни бикини. Защото Една си имаше всичко. Когато я бяха правили, нищо не бяха объркали.

— Защо не пийнете и не се опознаете? — предложи Ърни.

После наля и на двамата по едно голямо уиски.

Дяволът го погледна:

— Ей, копеле мръсно, ти не си ли онзи, който ме вкара в клетката?

— Забрави за това — отвърна Ърни. — Станалото — станало.

— Да бе! — отсече дяволът, посочи го с пръст, към Ърни се стрелна огнен език и от Ърни не остана нищо.

Една се усмихна и надигна чашата си. Дяволът се ухили и глътна уискито си на един дъх.

— Добро уиски! — отбеляза той. — Кой го купи?

— Онзи човек, който си замина току-що — отвърнах.

— Аха.

Двамата с Една изпиха по още едно и започнаха да се оглеждат. Тогава моята мадама се обади:

— Престани да гледаш тази уличница!

— Коя уличница?

— Тази!

— Пий си пиенето и си затваряй устата! — рече дяволът.

После я посочи с пръст, чу се слабо пращене и от моята мадама не остана нищо. Дяволът се обърна към мен:

— Ти имаш ли да кажеш нещо?

— Аз донесох клещите, нали помниш? — отвърнах аз. — Освен това изпълнявам дребни поръчки, нося хавлии и прочие.

— Много е готино пак да имам свръхестествени способности — сподели дяволът.

— Наистина са полезни — съгласих се аз. — И без това имаме проблем с пренаселването.

Дяволът не откъсваше очи от Една. Дори не ме забеляза, когато взех едната бутилка уиски, занесох я в колата и пак подкарах към брега.

 

 

Жената на Ърни си седеше в задната стаичка. Зарадва се, когато видя, че нося още една бутилка. Аз напълних две чаши.

— Кое е това момче, което сте затворили в клетката? — попитах аз.

— Един футболист от трета дивизия — обясни тя. — Опитва се да събере пари за колежа.

— Имаш страхотни гърди — отбелязах аз.

— Честно? Ърни никога не е казвал нищо хубаво за гърдите ми.

— Пийни си. Уискито е добро.

Преместих се до нея. Имаше хубави дебели бедра. Когато я целунах, не се отдръпна.

— Писна ми от този живот — сподели тя. — Ърни винаги е бил мошеник на дребно. Ти имаш ли хубава работа?

— О, да — отвърнах аз. — Работя като продавач в един склад за авточасти.

— Целуни ме пак — каза тя.

 

 

По-късно се изтърколих от нея и се избърсах с чаршафа.

— Ако Ърни разбере, ще ни убие и двамата — рече тя.

— Ърни няма да разбере. Не се притеснявай.

— Страхотен си в леглото — каза тя. — Но защо избра точно мен?

— Как така?

— Имам предвид, какво те накара да го направиш?

— Знам ли — отвърнах. — Дяволска работа.

После си запалих цигара, отпуснах се в леглото, дръпнах си и пуснах едно идеално кръгче дим. Тя стана и отиде в банята. След малко чух как пусна водата.