Чарлс Буковски
Питсбърг Фил и компания

Имаше един тип, който се казваше Съмърфилд, живееше от социални помощи и само се наливаше с вино. Беше доста тъп и аз се опитвах да не се засичам с него, но той постоянно висеше на прозореца, полупиян. Всеки път, когато ме видеше да излизам от къщи, подвикваше едно и също:

— Ей, Ханк, ще ме заведеш ли на хиподрума?

А аз всеки път отговарях:

— Някой друг път, Джо.

И така, той не спря да ме пита едно и също и един ден аз просто му казах:

— Добре, дявол да те вземе, идвай.

И отидохме.

Беше януари и ако знаеш хиподрума в Санта Анита, значи знаеш и колко студено може да стане там, когато губиш. Вятърът духа откъм заснежените планини, а джобовете ти са празни, така че мислиш само за смъртта, трудностите, наема и прочие. Никак не е приятно да губиш на този хиподрум. Ако си в Холивуд Парк, поне можеш да се печеш на слънце.

Съмърфилд не спря да говори по целия път. Никога не беше ходил на конни надбягвания. Трябваше да му обяснявам разликата между залозите само за първо място, от първо до трето място и за класиране. Той дори не знаеше, че всеки кон си има номер, нито беше виждал брошура за залагания. Когато стигнахме, му дадох моята брошура. Освен това му обясних как да проверява коефициентите в нея, платих му входа и му купих програма на надбягванията за деня. Той имаше само два долара. Колкото за едно залагане.

Преди да започнат гонките, огледахме жените. Джо ми каза, че не е бил с жена от пет години. Беше мърляв и запуснат — истински загубеняк. Подавахме си брошурата, оглеждахме жените и Джо изведнъж ме попита:

— Как така този кон номер шест има коефициент четиринайсет към едно? На мен ми изглежда най-добрият.

Опитах се да му обясня как коефициентът отразява шансовете на различните коне, но той не ме слушаше.

— На мен ми изглежда най-добрият, по дяволите — повтори. — Просто не разбирам. Ще заложа на него и това е.

— Двата долара са си твои, Джо — казах му аз. — Но няма да ти давам пари назаем, ако ги загубиш.

Кон номер 6 се наричаше Червения Чарли и изглеждаше адски зле. Когато го изведоха на почетната обиколка преди надбягванията, и четирите му крака бяха превързани. Коефициентът му веднага скочи на 18 към 1. Аз заложих десет долара за първо място на логичния победител — Дръзкия Кенеф, един кон с добри резултати от предишните състезания, известен жокей и втория най-добър треньор в конните надбягвания. Реших, че коефициент 7 към 2 за такъв кон е доста добра оферта.

Състезанието беше на една миля. Когато излязоха на пистата, коефициентът на Червения Чарли вече беше 20 към 1. Той излезе пръв (нямаше как да го сбъркаш с тези превръзки на четирите крака) и жокеят му го изстреля на четири дължини пред другите коне още на първия завой — сигурно си мислеше, че участва в надбягване на четвърт миля. Този жокей беше спечелил само две надбягвания от последните четирийсет, в които беше участвал, и веднага се виждаше защо. На втория завой вече водеше с шест дължини. По врата на Червения Чарли се стичаше пяна, която адски приличаше на пяна за бръснене.

На третия завой преднината от шест дължини се беше стопила до три и останалите коне започваха да го настигат в пакет. На последния завой Червения Чарли вече водеше само с една дължина и половина, а моят кон, Дръзкия Кенеф, го атакуваше от външната страна. Изглеждаше, че ще спечеля. На финалната права моят кон изоставаше само с половин дължина. Един скок и щях да спечеля. Но не — двата коня стигнаха до финала, като запазиха разстоянието помежду си. Червения Чарли завърши пръв. Печалбата от него беше 42.80 долара за всеки заложен долар.

— Знаех си, че изглежда най-добър — каза Джо и отиде да си прибере парите.

Когато се върна, пак ми поиска брошурата. Разгледа конете за следващото надбягване и попита:

— Как така Големия Х. е с коефициент шест към едно? На мен ми изглежда най-добрият.

— На теб може и да ти изглежда най-добрият — отвърнах аз. — Но според оценката на опитните специалисти по конни надбягвания, той е шест към едно.

— Не се ядосвай, Ханк. Знам, че не разбирам нищо от конни надбягвания. Просто ти казвам, че на мен той ми прилича на фаворит. Така че ще заложа на него. Даже ще заложа десет долара за първо място.

— Парите са си твои, Джо. Но имай предвид, че в първото надбягване просто извади късмет — играта не е толкова лесна.

Ами, Големия Х. спечели. Печалбата беше четиринайсет и четирийсет долара за всеки заложен долар. Джо си навири носа. Бяхме седнали с брошурата на бара и той плати по едно питие за двамата и даде на бармана един долар бакшиш. Докато си тръгвахме, той намигна на бармана и обяви:

— Този път Барни Къртицата наистина няма конкуренция.

Барни Къртицата беше официалният фаворит, с коефициент 6 към 5, така че това не беше кой знае какво откритие. Барни Къртицата спечели надбягването, с печалба от четири и двайсет долара за всеки заложен долар, а Джо беше заложил двайсет долара.

— Този път бяха обявили фаворита както трябва — обясни ми той.

Имаше общо девет гонки, от които Джо спечели осем. Докато се прибирахме, той не спря да се чуди как така е загубил в седмата:

— Синия Камион със сигурност беше най-добър. Защо завърши трети?

— Джо, ти спечели осем от девет гонки. Това е класически късмет на начинаещия. Нямаш представа колко е трудна тази игра.

— На мен ми изглежда лесна. Просто си избираш коня, който ще спечели, и прибираш парите.

По целия път обратно не му говорих. Вечерта Джо почука на вратата — носеше бутилка Grandad и брошурата за хиподрума. Помогнах му с бутилката, докато той прочете брошурата и ми каза точно кои девет коня ще спечелят на следващия ден и защо. Беше станал истински специалист. Хората винаги се побъркват, когато спечелят. Веднъж бях спечелил от седемнайсет гонки поред и вече планирах да купя голям брой къщи с изглед към морето и да започна бизнес с бели робини, за да не плащам данъци. Човек наистина се побърква, когато започне да печели.

На следващия ден нямах търпение да закарам Джо на хиподрума. Исках да видя изражението му, когато прогнозите му не се сбъднат. Конете все пак са просто животни, от плът и кръв. Не са безгрешни. Както казват старите играчи на хиподрума, можеш да загубиш по дванайсет различни начина, но можеш да спечелиш само по един.

Ами, не стана така. Джо спечели седем от девет гонки — независимо дали залагаше на фаворити, на боклуци или на коне средна ръка. И по целия път обратно се оплакваше от двете надбягвания, на които беше загубил. Просто не можел да повярва и прочие. Аз изобщо не му говорех. Кучият му син все едно имаше златни ръце. Но коефициентите рано или късно щяха да го прецакат. После той започна да ми обяснява защо залагам грешно и как трябва да залагам правилно. Само за два дни на хиподрума беше станал експерт. Аз залагах от двайсет години, а той ми обясняваше, че нищо не разбирам.

И така, ходихме цяла седмица и Джо не спря да печели. Стана просто непоносим. Купи си нов костюм и шапка, нова риза и обувки и започна да пуши пури по петдесет цента парчето. Отиде в социалните служби и им каза, че вече има собствен бизнес и не иска да получава помощи. Беше полудял. Пусна си мустаци и си купи часовник и златен пръстен. Следващия вторник го видях, когато пристигна на хиподрума — беше със собствена кола, черен кадилак модел ’69. Махна ми от колата и изтръска пурата си през прозореца. Този ден изобщо не му продумах. На хиподрума беше седнал в клуба, а не на бара. Вечерта, когато почука на вратата ми, носеше обичайната бутилка Grandad, но този път с него имаше и една висока блондинка. Беше млада, добре облечена и нагласена, с хубаво тяло и красиво лице. Влязоха заедно.

— Кой е този дъртак? — попита го тя.

— Мой стар приятел, казва се Ханк — обясни той. — Познаваме се от времето, когато все още бях беден. Точно той ме заведе на хиподрума.

— Няма ли си бабичка?

— Старият Ханк не е бил с жена от шейсет и пета, горкият. Слушай, защо не го уредим с Голямата Гърти?

— По дяволите, Джо, Голямата Гърти няма да иска да спи с него! Виж, облечен е като плашило!

— Имай милост, бейби, той ми е приятел. Знам, че не изглежда добре, но все пак започнахме заедно. Просто съм сантиментален, това е.

— Е, Голямата Гърти не е сантиментална — възрази блондинката. — Тя обича мъже от класа.

— Виж, Джо — рекох аз. — Забрави за жените. Дай да седнем с брошурата, да изпием по няколко и ти ще ми кажеш кои коне ще спечелят утре.

Джо се съгласи. Обърнахме по няколко питиета, докато той избере победителите. Написа ми девет коня на един лист. През това време неговата дама, Голямата Телма, ме гледаше така, все едно бях кучешко лайно на нейната морава.

На следващия ден от деветте коня спечелиха осем. Печалбата от единия беше шейсет и два и петдесет долара за всеки заложен долар. Нищо не разбирах. Тази вечер Джо дойде с нова жена. Тази изглеждаше още по-изискана. Той седна с бутилката и брошурата и ми състави списък от още девет коня.

После ми каза:

— Слушай, Ханк, ще се местя. Намерих си много приятен луксозен апартамент до хиподрума. Омръзна ми да пътувам всеки ден. Хайде да тръгваме, бейби. Ще се виждаме, братле.

Всичко беше ясно. Моят приятел вече не искаше да ме вижда. На следващия ден заложих здраво на деветте коня, които ми беше посочил. Седем от тях наистина спечелиха. Прибрах се и се зачетох в брошурата, като се опитвах да разбера защо беше избрал точно тях, но нямаше никакво логично обяснение. В някои от случаите изборът на Джо беше направо абсурден.

До края на сезона видях Джо само веднъж. Влизаше в клуба на хиподрума и този път беше с две жени. Беше напълнял и се смееше. Носеше костюм за двеста долара и пръстен с диамант. Този ден загубих и деветте надбягвания.

Минаха две години. В един особено горещ четвъртък бях на хиподрума в Холивуд Парк и в шестата гонка спечелих с кон, печалбата от който беше по двайсет и шест и осемдесет долара за всеки заложен долар. Тъкмо си тръгвах от гишето на касата, когато чух някой да вика след мен:

— Ханк! Ханк! Ханк!

Беше Джо.

— Боже Господи, човече — каза той. — Страхотно се радвам да те видя.

— Здрасти, Джо.

Джо беше със същия костюм за двеста долара, въпреки жегата. Всички останали бяхме по ризи. Имаше нужда от бръснене, обувките му бяха очукани, а костюмът беше намачкан и мръсен. Пръстенът с диамант и часовникът бяха изчезнали.

— Дай една цигара, Ханк.

Дадох му цигара, той я запали и аз забелязах, че ръцете му треперят.

— Трябва да изпия нещо, Ханк — каза ми той.

Заведох го на бара и поръчах по едно уиски. Джо четеше брошурата.

— Слушай, човече. Нали съм ти посочвал много победители?

— Естествено, Джо. Седяхме и четяхме брошурата.

— Виж този кон — каза Джо. — Черната Маймуна. Той ще спечели, Ханк. Другите нямат никакъв шанс. А коефициентът му е осем към едно.

— Добре ли ти изглежда, Джо?

— Той ще спечели, човече. Ще спечели като стой, та гледай.

И двамата заложихме на Черната Маймуна и излязохме да гледаме надбягването. Конят завърши на седмо място, далеч след останалите.

— Нищо не разбирам — каза Джо. — Слушай, дай ми два долара назаем, Ханк. В следващото надбягване участва Сирената, а тя не може да загуби. Просто няма начин.

Сирената наистина завърши в челната петица, но от това няма никаква полза, когато си заложил за първо място. За деветата гонка Джо ми взе още два долара назаем и конят му пак изгуби. После Джо ми каза, че няма кола, и ме попита дали не мога да го закарам вкъщи.

— Няма да повярваш, Ханк — рече ми той. — Пак съм на социални помощи.

— Вярвам ти, Джо.

— Но аз ще се върна в играта. Нали знаеш, че Питсбърг Фил е фалирал десетина пъти. Но всеки път се е връщал в играта. Защото неговите приятели са имали вяра в него. И са му давали пари назаем.

Оставих Джо пред един стар пансион на около четири пресечки от моя апартамент. Аз още си живеех на старото място. Джо слезе от колата и каза:

— Утре ще има страхотни надбягвания. Ще ходиш ли?

— Не съм сигурен, Джо.

— Обади ми се, ако решиш.

— Естествено, Джо.

Вечерта на вратата ми се почука. Познах, че е Джо. Не отворих. Бях пуснал телевизора, но не отворих. Останах си в леглото, без да мърдам. Джо не спираше да чука.

— Ханк! Ханк! Там ли си? ЕЙ, ХАНК!

След това направо започна да удря по вратата, кучият му син. Сякаш беше изпаднал в истерия. Блъскаше, без да спре да си почине. Най-сетне престана. Чух как се отдалечи по коридора. После външната врата на блока се затръшна. Едва тогава станах, спрях телевизора, отидох до хладилника, направих си сандвич с шунка и сирене и си отворих една бира. Занесох ги на масата, отворих брошурата за надбягванията на следващия ден и започнах да разучавам конете от първата серия — с награден фонд пет хиляди долара, за тригодишни жребци и кобили. Веднага ми хареса кон номер 8. Коефициентът в брошурата беше 5 към 1. На мен ми изглеждаше добре.