Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Something About a Viet Cong Flag, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Чарлс Буковски
Заглавие: На юг от никъде
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Фама
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: сборник разкази
Националност: американска
Печатница: Симолини
Редактор: Мария Коева
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
ISBN: 978-954-597-317-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13838
История
- — Добавяне
Пустинята беше гореща като фурна под лятното слънце. Ред скочи в движение от товарния влак, малко преди да влязат в депото. Изсра се зад някакви скали на север и се избърса с листа. След това се отдалечи на петдесет метра оттам, седна на сянка зад една друга скала и си сви цигара. Забеляза три хипита, които вървяха към него. Две момчета и едно момиче. Бяха изчакали влака да спре, за да скочат, и сега се връщаха.
Едното от момчетата носеше виетнамско знаме. И двамата изглеждаха меки и беззащитни. Момичето имаше хубав голям задник — толкова голям, че щеше да сцепи джинсите й. Беше руса, с акне. Ред почака да стигнат до него, после каза:
— Хайл Хитлер!
Хипитата се засмяха.
— Къде отивате? — попита Ред.
— Опитваме се да стигнем до Денвър. Май ще успеем.
— Е, ще трябва да спрете за малко — каза Ред. — Смятам да се възползвам от това момиче.
— Как така?
— Ей така.
Ред сграбчи момичето. С едната ръка я стисна за косата, а с другата за задника, и я целуна. По-високото момче протегна ръка към рамото на Ред:
— Ей, чакай малко…
Ред се завъртя и го повали с ляво кроше в стомаха. Момчето остана на земята, като се мъчеше да си поеме въздух. Ред се обърна към другото момче, което държеше виетнамското знаме:
— Ако не искаш да пострадаш, остави ме на мира.
После каза на момичето:
— Хайде, зад онези скали.
— Не, няма да го направя — рече момичето. — Няма да го направя.
Ред извади джобния си нож, отвори го и притисна плоската страна на острието към носа й.
— А дали ще ти отива да нямаш нос?
Тя не отговори.
— Ще го отрежа — увери я Ред и се ухили.
— Слушай — обади се момчето със знамето. — Не можеш да правиш така.
— Хайде, мацка — заяви Ред и побутна момичето към скалите.
Ред и момичето се скриха зад скалите. Момчето със знамето помогна на приятеля си да се изправи. Двамата стояха и се гледаха.
— Той чука Сали. Какво да направим? В момента я чука.
— Какво можем да направим? Той е луд.
— Трябва да направим нещо.
— Сали сигурно си мисли, че сме големи лайна.
— Така е. Ние сме двама. Можехме да се справим с него.
— Той има нож.
— Няма значение. Можехме да се справим с него.
— Много ми е гадно.
— А на Сали? В момента я чукат.
Двамата стояха и се гледаха. По-високото момче, което беше отнесло крошето, се казваше Лео. Другото се наричаше Дейл. Докато чакаха на слънце, им стана горещо.
— Останаха ни две цигари — обади се Дейл. — Искаш ли да пушим?
— Как да пушим точно в момента, по дяволите?
— Прав си. Господи, какво се бави толкова?
— Божичко, не знам. Да не вземе да я убие?
— Притеснявам се.
— Най-добре да погледна.
— Добре, но внимавай.
Лео тръгна към скалите. Намираха се на малко възвишение, обрасло с храсти. Той пропълзя до върха зад храстите и надзърна надолу. Ред чукаше Сали. Лео ги погледа известно време. Сякаш щеше да продължи вечно. Ред не спираше да чука. Лео пропълзя обратно надолу по хълма и се върна при Дейл.
— Мисля, че тя е добре — каза му той.
Двамата стояха и чакаха. Най-сетне Ред и Сали се върнаха.
— Благодаря, братлета — рече Ред. — Момичето си го биваше.
— Да гориш в ада дано! — извика Лео.
Ред се засмя и вдигна два пръста в знака на мира:
— Мир! Мир! Е, аз ще тръгвам…
Ред си сви цигара, усмихна се, докато я облизваше, запали я и тръгна на север, като се придържаше към сянката.
— Хайде да продължим на стоп — предложи Дейл. — Товарните влакове не ни устройват.
— Магистралата е на запад оттук — каза Лео. — Да тръгваме.
Двамата поеха на запад.
— Господи! — обади се Сали. — Едва ходя! Той беше като животно!
Лео и Дейл не продумаха.
— Надявам се да не съм бременна — добави тя.
— Много съжалявам, Сали — рече Лео.
— О, я млъквай!
Тримата продължиха. Започна да се здрачава и в пустинята малко се разхлади.
— Мразя мъжете! — извика Сали.
Зад един храст изскочи зайче, стресна Лео и Дейл и избяга.
— Заек! — възкликна Лео. — Заек.
— Изплашихте ли се?
— Ами след това, което стана, сме малко изнервени.
— Вие сте изнервени?! А аз какво да кажа? Да поседнем. Уморих се.
Тримата намериха някаква сянка и Сали седна между тях.
— Обаче знаете ли… — започна тя.
— Какво?
— Не беше толкова зле. Искам да кажа, от чисто сексуална гледна точка. От чисто сексуална гледна точка беше супер.
— Какво? — повтори Дейл.
— Искам да кажа, че от морална гледна точка го мразя. Трябва да го застрелят като куче. Това не беше човек, а свиня. Но от чисто сексуална гледна точка беше супер…
Тримата поседяха мълчаливо. След това извадиха двете си останали цигари и ги изпушиха.
— Да имахме малко трева — въздъхна Лео.
— Аз очаквах нещо такова — каза Сали. — Вие двамата все едно не съществувате.
— Ще ти стане ли по-добре, ако и аз те изнасиля? — попита Лео.
— Не говори глупости.
— Мислиш, че не мога да те изнасиля?
— Трябваше да си тръгна с него. Вие за нищо не ставате.
— Значи вече ти харесва, така ли? — осведоми се Дейл.
— Забрави — отсече Сали. — Хайде да ходим на магистралата и да спрем някоя кола на стоп.
— Така ще те изчукам, че ще се разплачеш — заяви Лео.
— Може ли да гледам? — засмя се Дейл.
— Няма да има нищо за гледане — каза Сали. — Хайде, да тръгваме.
Тримата се изправиха и продължиха към магистралата. Стигнаха след десет минути. Сали застана на магистралата и вдигна палец. Лео и Дейл се скриха. Бяха забравили виетнамското знаме в депото. Знамето се валяше на земята, до релсите. Войната продължаваше. По знамето пропълзяха седем големи червени мравки.