Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stop Staring at My Tits, Mister, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Чарлс Буковски

Заглавие: На юг от никъде

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Фама

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: сборник разкази

Националност: американска

Печатница: Симолини

Редактор: Мария Коева

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-597-317-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13838

История

  1. — Добавяне

Големия Барт беше най-лошото момче на Дивия Запад. Беше най-бързият стрелец и беше изчукал най-голям брой различни жени в Дивия Запад, повече от всеки друг. Не обичаше да се къпе и тям подобни глупости, нито да бъде на второ място. Освен това беше командир на един керван, който пътуваше из Дивия Запад, и нито един друг мъж на неговата възраст не беше изтребил повече индианци, не беше изчукал повече жени и не беше убил повече бели мъже.

Големия Барт беше велик и го знаеше, както го знаеха и всички останали. Дори пръдните му бяха изключителни — по-силни от звъна на камбаната, с която се събираха за вечеря, а освен това беше много надарен. Работата на Големия Барт беше да прекара кервана читав, да отбележи няколко точки сред жените, да убие няколко души и да потегли обратно, за да натовари нови стоки и пътници. Имаше черна брада, неизмит гъз и яркожълти зъби.

Току-що беше наебал младата жена на Били Джо като за световно, принуждавайки самия Били Джо да гледа. Освен това беше накарал и жената на Били Джо да говори на мъжа си, докато той я чукаше. Накара я да казва ето такива неща:

— Ох, Били Джо, той е натъпкал наденицата си в мен от путката чак до гърлото, задушавам се! Спаси ме, Били Джо! Не, почакай, Били Джо, не ме спасявай!

След като Големия Барт свърши, застави Били Джо да му изпере гащите, а сетне всички отидоха да вечерят тържествено, с шунка и солени бисквити.

На следващия ден попаднаха на една самотна каруца, която се движеше през прерията. Юздите държеше кльощаво хлапе на шестнайсетина години, с кофти акне. Големия Барт го доближи на коня си.

— Ей, хлапе — каза той.

Хлапето не отговори.

— На теб говоря, хлапе.

— Цуни ме отзад — отвърна му хлапето.

— Аз съм Големия Барт — представи се Големия Барт.

— Цуни ме отзад, Големи Барт — каза хлапето.

— Как се казваш, хлапе?

— Викат ми Хлапето.

— Слушай, Хлапе, никой не може да мине през земите на индианците само с една каруца.

— Аз точно това смятам да направя — отвърна Хлапето.

— Добре, Хлапе, твоя работа — каза Големия Барт и се приготви да се отдалечи.

Но точно в този момент платнището на каруцата се отметна и навън се показа сладка женичка с огромни цици, страхотен задник и очи като небето след проливен дъжд. Тя погледна Големия Барт и той усети как наденицата му подскача на седлото.

— За твое добро, Хлапе — рече той. — Идваш с нас.

— Чупката, дъртако — каза му Хлапето. — Не приемам шибани съвети от дъртаци с мръсно бельо.

— Убивал съм хора, само задето са мигнали — заяви му Големия Барт.

Хлапето просто се изплю на земята. После се почеса по чатала.

— Започва да ми писва, дъртако. Изчезвай, иначе ще ти помогна да заприличаш на парче швейцарско сирене.

— Хлапе — намеси се момичето и се наведе към него, а едната й цица се показа навън и дори слънцето се надърви. — Според мен човекът има право. Сами нямаме никакви шансове срещу шибаните индианци. Не бъди такъв задник. Кажи на човека, че ще пътуваме с тях.

— Ще пътуваме с вас — каза Хлапето.

— Как е името момичето? — попита Големия Барт.

— Меденка — отвърна Хлапето.

— И престани да ми зяпаш циците, господинчо — обади се Меденка. — Ще те спукам от бой.

 

 

За известно време нещата потръгнаха добре. В каньона Блубол попаднаха на индианци. Убиха трийсет и седем и плениха един. От американска страна нямаше жертви. Големия Барт наеба пленения индианец, след което го назначи за готвач на кервана. В каньона Кап пак попаднаха на индианци, трийсет и седем убити, един пленен. От американска страна нямаше жертви. Големия Барт наеба пленения индианец…

Но беше очевидно, че Големия Барт е вдигнал мерника на Меденка. Не можеше да откъсне очи от нея. Най-вече от задника й. Веднъж падна от коня си, докато я зяпаше, и единият от двамата индиански готвачи се разсмя. Така им остана само един индиански готвач.

Един ден Големия Барт изпрати Хлапето на лов за бизони. Големия Барт изчака ловците да заминат, после отиде при каруцата на Хлапето. Скочи на капрата, отметна платнището и влезе. Меденка клечеше в каруцата и мастурбираше.

— Господи, бейби! — възкликна Големия Барт. — Недей да го правиш самичка!

— Изчезвай, по дяволите — каза Меденка, измъкна показалеца си и го насочи към Барт. — Остави ме на мира!

— Твоето момче не се грижи за теб, Меденке!

— Грижи се, копелдак такъв, просто не ми стига! Винаги, след като ми свърши, много ми се чука!

— Слушай, бейби…

— Изчезвай!

— Гледай, бейби…

С тези думи Големия Барт извади чепа си. Беше му лилав и се люлееше напред-назад като махало на стенен часовник. По пода се посипаха капки секрет.

Меденка не можеше да откъсне очи от инструмента му. Накрая каза:

— Няма да пъхнеш това проклето нещо в мен!

— Май не си вярваш, Меденке.

— НЯМА ДА ПЪХНЕШ ТОВА ПРОКЛЕТО НЕЩО В МЕН!

— Но защо? Защо?! Погледни го!

— Гледам го!

— Защо не го искаш?

— Защото съм влюбена в Хлапето!

— Влюбена? — повтори Големия Барт и се засмя. — Любовта е приказка за идиоти! Виж го само, каква тояга! Ще ти избие любовта от главата, преди да се усетиш!

— Аз съм влюбена в Хлапето, Големи Барт — каза Меденка.

— А освен това имам и език — продължи Големия Барт. — Най-ловкият език в Дивия Запад!

Той се изплези и направи няколко гимнастически упражнения с езика си.

— Влюбена съм в Хлапето — потрети Меденка.

— Майната ти! — отвърна Големия Барт и се нахвърли върху Меденка.

Беше дяволски трудно да й пъхне това нещо, а когато най-сетне успя, Меденка изпищя. Големия Барт успя да направи около седем тласъка, после усети как някой го дръпна за яката.

БЕШЕ ХЛАПЕТО. БЕШЕ СЕ ВЪРНАЛ ОТ ЛОВ.

— Застрелях един бизон, копеле мръсно. А сега си вдигни гащите и излез навън, за да продължим с останалото.

— Аз имам най-бързия револвер в Дивия Запад — каза му Големия Барт.

— Ще ти пробия такава дупка, че дупката на задника ти ще изглежда като топлийка — отвърна Хлапето. — Хайде, да приключваме. Искам да вечерям. От този лов на бизони адски се огладнява.

Мъжете от кервана седяха около лагерния огън и не откъсваха очи от тях. Въздухът трепереше от напрежение. Жените бяха останали в каруците — някои се отдаваха на молитви, други мастурбираха, трети пиеха джин. Големия Барт имаше трийсет и четири резки на револвера си, при това не помнеше много. Хлапето нямаше нито една резка. Но беше самоуверен по начин, който никога не беше срещал преди. Големия Барт изглеждаше по-притесненият от двамата. Той отпи глътка уиски, като с това пресуши половината бутилка, и се доближи до Хлапето.

— Виж, Хлапе…

— Да, копеле мръсно?

— Защо си такъв?

— Ще ти откъсна топките, дъртако!

— Защо?

— Защото се занасяше с жена ми, дъртако!

— Не виждаш ли какво става, Хлапе? Жената просто играе с единия срещу другия! И двамата падаме в капана!

— Не ми се слушат глупости, дядо! Отстъпи и вади револвера! Стига толкова!

— Хлапе…

— Отстъпи и вади!

Мъжете около лагерния огън застинаха. От запад повя лек ветрец, който вонеше на конски фъшкии. Някой се изкашля. Жените клечаха в каруците, пиеха джин, молеха се и мастурбираха. Здрачът се сгъстяваше.

Големия Барт и Хлапето бяха на трийсет разкрача един от друг.

— Вади револвера, бъзльо! — извика Хлапето. — Вади го, мръсен бъзлив изнасилвач!

Платнището на една каруца тихо се отметна и навън се показа жена с пушка в ръка. Беше Меденка. Тя вдигна пушката на рамото си и се прицели.

— Давай, мръсен изнасилвач! — каза Хлапето. — ВАДИ ГО!

Ръката на Големия Барт подскочи към кобура. В същия миг в здрача отекна изстрел. Меденка свали димящата пушка от рамото си и се върна в каруцата. Хлапето лежеше мъртъв на земята, с дупка в челото. Големия Барт прибра неизползвания си револвер в кобура и закрачи към каруцата. Луната се показа на небето.

Край