Чарлс Буковски
Мъж

Джордж беше в караваната си, лежеше по гръб и гледаше малък телевизор. Не беше измил чиниите от вечеря, нито от закуска, трябваше да се обръсне, а по потника му беше посипана пепел от ръчно свитата цигара. Пепелта още тлееше. Понякога тлеещата пепел не улучваше потника, а кожата му — тогава Джордж ругаеше, докато успее да я махне.

На вратата на караваната се почука. Той бавно се изправи и отиде да отвори. Беше Констанс. Носеше запечатана бутилка уиски.

— Зарязах онова копеле, Джордж. Вече не издържах с него!

— Седни.

Джордж отвори бутилката, извади две чаши и наля по една трета уиски и две трети вода. После седна на леглото до Констанс. Тя извади цигара от чантата си и я запали. Беше пияна и ръцете й трепереха.

— Взех му и парите, по дяволите. Докато беше на работа, му взех проклетите пари и се чупих. Не знаеш какво съм изтърпяла от това копеле!

— Дай една цигара — рече Джордж.

Когато се наведе към него, за да му подаде цигарата, Джордж я прегърна, придърпа я към себе си и я целуна.

— Кучи син — каза му тя. — Знаеш ли как ми липсваше?

— И на мен ми липсваха тези крака, Кони. Адски ми липсваха тези хубави крака.

— Още ли ти харесват?

— Става ми само като ги гледам.

— Не мога да живея с висшист — оплака се Кони. — Все едно не беше мъж, а кифла! И у тях беше толкова чисто! Все едно имаш камериерка, Джордж. Той вършеше всичко сам. Всичко беше безупречно. Можеше да ядеш направо от тоалетната чиния в кенефа! Беше стерилно, точно така се казва.

— Пийни си. Ще се оправиш.

— И не можеше да прави любов.

— Как така, не му ставаше ли?

— О, ставаше му. Ставаше му през цялото време. Но не знаеше как да направи хубаво на жената, нали се сещаш? Не знаеше какво се върши. Толкова пари и образование — за нищо.

— Иска ми се и аз да бях висшист.

— Не ти трябва. Ти си имаш всичко, което ти трябва, Джордж.

— Ами, имам. Винаги работя най-гадното.

— Казвам ти, че си имаш всичко, Джордж. Ти знаеш как да направиш хубаво на жената.

— Честно?

— Да. И знаеш ли още какво? Майка му идваше на гости! Майка му! Два-три пъти в седмицата! Идва, сяда и ме гледа, все едно ме харесва, но всъщност през цялото време ме мисли за курва! Все едно съм голямата лоша курва, която й разваля детето! Скъпоценният й Уолтър! Господи! Ужасно беше!

— Пий, Кони.

Джордж беше пресушил своята чаша. Изчака Кони да свърши с нейната, за да налее още и на двамата.

— Твърдеше, че ме обича. А аз му викам: „Погледни ми путката, Уолтър!“. И той не иска. Не искаше да ми гледа путката. Вика ми: „Не искам да гледам това“. Това! Така й викаше! Теб нали не те е страх от путката ми, Джордж?

— Не ме е хапала.

— Но ти си я хапал, нали? Нали си я гризкал, Джордж?

— Май да.

— И си я лизал, и си я смукал?

— Май е така.

— Джордж! Много добре знаеш, че е така!

— Колко пари взе?

— Шестстотин долара.

— Кони, аз не обичам хора, които крадат.

— Точно затова миеш чинии, по дяволите! Защото си честен! Но той е гъз, Джордж. И може да си го позволи! А аз си ги заслужих — с него, и с майка му, и с любовта му, и с любовта на майка му, и с чистичките му мивки и тоалетни и контейнери за отпадъци и нови коли и бонбони за свеж дъх и лосиони за след бръснене и малките му ерекции и мъничкия му секс. Всичко беше само за него, разбираш ли, само за него! А ти знаеш какво иска жената, Джордж…

— Благодаря за уискито, Кони. Дай още една цигара.

Джордж пак напълни чашите.

— Липсваха ми тези крака, Кони. Наистина ми липсваха. Много ми харесваш на високи токчета. Направо ме побъркваш! Съвременните жени не знаят какво изпускат. Високите токчета оформят прасеца, бедрото, задника, вкарват ритъм в походката… Направо ме изгарят!

— Понякога говориш като поет, Джордж. Защо миеш чинии?!

— Знаеш ли какво искам да направя?

— Какво?

— Искам да те напляскам с колана по краката, по дупето и по бедрата. Искам да се разтрепериш и да се разплачеш и докато трепериш и плачеш, да ти го набия докрай, от любов!

— Не искам тъй, Джордж. Никога не си ми говорил такива неща. Винаги си бил добър с мен.

— Вдигни си роклята.

— Какво?

— Вдигни си роклята, искам да ти гледам краката.

— Нали ми харесваш краката, Джордж?

— Покажи ги!

Констанс си вдигна роклята.

— Господи боже, мамка му — каза Джордж.

— Харесваш ли ми краката?

— Обожавам ги!

Джордж вдигна ръка и зашлеви Констанс по лицето. Цигарата й изхвърча от устата.

— Това пък какво беше?

— Ти си чукала Уолтър! Чукала си Уолтър!

— Да, и какво?!

— Вдигни си роклята!

— Не!

— Прави каквото ти казвам!

Джордж пак я зашлеви, още по-силно. Констанс си вдигна роклята.

— Само до ръба на бикините! — извика Джордж. — Не искам да ти виждам бикините!

— Господи, Джордж, какво ти става?

— Ти си чукала Уолтър!

— Джордж, заклевам се, ти си луд. Искам да си ходя. Пусни ме, Джордж!

— Не мърдай, ще те убия!

— Ще ме убиеш ли?

— Заклевам се!

Джордж стана, наля си цяла чаша чисто уиски, изпи го и пак седна при Констанс. После взе цигарата си и я притисна в китката й. Тя изпищя. Джордж я задържа притисната в кожата й, после си дръпна ръката.

— Аз съм мъж, бейби! Разбираш ли?

— Знам, че си мъж, Джордж.

— Виж ми мускулите!

Джордж се изправи и стегна мускулите на двете си ръце.

— Харесват ли ти, бейби? Виж какви мускули! Пипни! Пипни!

Констанс пипна едната му ръка. После другата.

— Да, Джордж, имаш хубаво тяло.

— Аз съм мъж. Може да мия чинии, но съм мъж! Истински мъж!

— Знам, Джордж.

— Не съм като онзи мухльо, когото си зарязала!

— Знам.

— И мога да пея. Трябва да ме чуеш как пея!

Констанс не отговори. Джордж започна да пее. Първо изпя Old Man River. После изпя Nobody Knows the Trouble I’ve Seen. След това The St. Louis Blues. Накрая изпя God Bless America, като няколко пъти спираше, защото му ставаше смешно. После пак седна при Констанс и каза:

— Имаш много хубави крака, Кони.

Помоли за още една цигара. Изпуши я, изпи още две уискита и отпусна глава върху краката на Кони, в скута й.

— Не ставам за нищо, Кони — каза той. — Луд съм. Извинявай, че те ударих и те изгорих с цигарата.

Констанс поседя малко. После погали Джордж по косата, за да го успокои. След известно време той заспа. Тя поседя още мъничко. После вдигна главата му, сложи го да легне на възглавницата и вдигна краката му на леглото. Изправи се, отиде при бутилката, наля си, добави малко вода и изпи уискито на един дъх. Отиде до вратата, отвори я, излезе и я затвори. Прекоси задния двор, отвори вратичката на оградата и излезе навън на лунната светлина. Беше един часът през нощта. Небето беше чисто. Виждаха се добрите стари звезди. Тя стигна до булеварда и вървя на изток, докато не стигна входа на „Синьото огледало“. Влезе, огледа се и видя Уолтър, който пиеше сам в единия край на бара. Тя отиде да седне при него.

— Липсвах ли ти, мило? — попита тя.

Уолтър вдигна очи. Позна я. Не отговори. Вместо това погледна към бармана и барманът дойде при тях. Всички се познаваха помежду си.