Чарлс Буковски
Маджа Тарап

За това бяха говорили много в пресата и по телевизията, а сега щеше да излезе и книга, написана от една дама. Дамата се казваше Хестър Адамс, беше два пъти разведена и имаше две деца. Беше на трийсет и пет и се предполагаше, че играе за последно. Появяваха се първите бръчки, гърдите й бяха започнали да увисват, глезените и прасците бяха започнали да се наливат, изпъкваше нещо като корем. А Америка беше научена, че само младите са красиви — особено при жените. Но Хестър Адамс беше красива — с мрачната красота на гнева и отчаянието от предстоящата загуба; предчувствието за тази загуба я правеше все по-привлекателна — като отчаяна, застаряваща жена, която седи сама в бар, пълен с мъже. Хестър се беше огледала, не беше открила почти никакви признаци, че американските мъже се канят да й помогнат, и се беше качила на самолета за Южна Америка. Беше заминала за джунглата с фотоапарата си, портативната си пишеща машина, дебелите си глезени и бялата си кожа и така си беше намерила канибал, черен канибал: Маджа Тарап. Маджа Тарап имаше добро лице. По лицето му сякаш бяха оставени следи от хиляда махмурлука и хиляда трагедии. И това беше вярно — той наистина беше преживял хиляда махмурлука, но всички трагедии идваха от едно и също: Маджа Тарап беше прекалено, чудовищно надарен. Нито едно момиче от селото не го искаше. Вече беше разкъсал до смърт две момичета с огромния си инструмент. В едната беше проникнал отпред, в другата — отзад. И в двата случая — с фатален резултат.

Маджа беше самотен и само пиеше и тъжно размишляваше за самотата си, докато не се появи Хестър Адамс със своя гид, своята бяла кожа и своя фотоапарат. След като ги бяха запознали официално и бяха изпили по няколко питиета край огъня, Хестър беше влязла в колибата на Маджа и беше поела всичко, което той можеше да й даде — и искаше още. И за двамата сякаш се беше случило чудо, така че те се ожениха с тридневна племенна сватбена церемония (по време на която бяха опечени и консумирани пленените воини от вражеското племе), с танци, заклинания и всеобщо опиянение. Но след церемонията и махмурлука започнаха проблемите. Местният шаман, който беше забелязал, че Хестър не е опитала от месото на опечения враг (гарнирано с ананаси, маслини и ядки), веднага обяви на всеослушание, че тя не е бяла богиня, а една от дъщерите на злия бог Ритикан. (Злият бог Ритикан беше прогонен от племенния рай още преди векове, защото беше отказал да се храни с друго освен със зеленчуци, плодове и ядки.) Тази новина предизвика схизма в племето и двама от приятелите на Маджа Тарап дори бяха убити, защото изказаха на глас предположението, че начинът, по който Хестър поема чудовищния инструмент на Маджа Тарап, представлява чудо сам по себе си, и поради това може да й се прости, че отказва да поеме човешко месо в друга форма — поне временно.

Хестър и Маджа избягаха в Америка (по-точно в северната част на Холивуд), където Хестър се зае да издейства американско гражданство на Маджа. Тя беше работила като учителка, затова се зае да го обучава как да носи дрехи, да говори английски, да пие калифорнийска бира и вино, да гледа телевизия и да пазарува в близкия супермаркет. Но Маджа не просто гледаше телевизия, а се появяваше по телевизията — заедно с Хестър, като двамата публично потвърждаваха любовта си един към друг. След това се връщаха в апартамента си в Холивуд и правеха любов. После Маджа сядаше на килима с английската си граматика, пиеше бира и вино, пееше племенни песни и свиреше на бонго. А Хестър работеше по книгата си за Маджа и Хестър. Един мастит издател вече й беше предложил договор. Само трябваше да я напише.

 

 

Една сутрин към осем си лежах в леглото. Предишния ден бях загубил четирийсет долара на хиподрума „Санта Анита“, в сметката ми в „Калифорния Федерал Банк“ имаше опасно малко пари, а не бях написал нито един свестен разказ от цял месец. Тогава телефонът звънна. Събудих се, стана ми лошо, закашлях се и вдигнах слушалката.

— Чинаски?

— Аха?

— Обажда се Дан Хъдсън.

Дан живееше в Чикаго и беше издател и главен редактор на списание Flare. Плащаше добре.

— Здрасти, Дан, да ти го начукам.

— Виж, имам нещо точно като за теб.

— Добре, Дан. Какво е?

— Искам да направиш интервю с онази кучка, която се омъжи за канибала. Наблегни на СЕКСА. Искам да направиш нещо средно между любовна история и хорър.

— Няма проблеми, Дан. Цял живот това правя.

— Ако успееш до двайсет и седми март, ще изкараш петстотин долара.

— Дан? За петстотин ще изкарам дори Бърт Рейнълдс лесбийка.

Дан ми даде адреса и телефона. Станах, наплисках се с вода, изпих два алка-зелцера, отворих си една бира и позвъних на Хестър Адамс. Казах й, че искам да опиша нейната връзка с Маджа Тарап като една от великите любовни истории на двайсети век. За читателите на списание Flare. Уверих я, че това много ще я улесни в придобиването на американско гражданство за Маджа. Тя се съгласи да я интервюирам в един следобед.

Апартаментът й беше на третия етаж. Тя ми отвори. Маджа седеше на пода, свиреше на бонго и пиеше сносен портвайн направо от бутилката. Беше бос, с тесни джинси и бяла тениска на черни райета, като зебра. Хестър беше облечена по същия начин. Тя ми донесе една бира, аз си взех цигара от пакета на масата и започнах интервюто.

— Кога се запознахте с Маджа?

Хестър ми каза датата. Освен това ми поясни точно в колко часа и къде е станало.

— Кога за пръв път изпита любовни чувства към Маджа? Какви бяха обстоятелствата, при които се появиха?

— Ами всъщност… — започна Хестър.

— Тя обича мен, когато подавам нещото — обади се Маджа от килима.

— Доста бързо е научил английски, а?

— Да, той е блестящ ученик.

Маджа надигна бутилката и отпи яка глътка.

— Аз слагам нещото в нея, а тя казва боже боже боже боже боже! Ха-ха-ха-ха!

— Маджа е изключително красив мъж — заяви Хестър.

— И лапа — продължи Маджа. — Хубаво лапа. Дълбоко гърло, ха-ха-ха-ха!

— Влюбих се в него от самото начало — продължи Хестър. — В очите, в лицето му… в тях се чете такава трагедия! И в походката му. Той ходи, ами, като тигър.

— Ебане — обади се Маджа. — По цял ден ебане ебане ебане ебане. Аз много уморен.

Маджа пак отпи от виното и ме погледна.

— Ти я еби. Аз много уморен. Тя голяма гладна пещера.

— Маджа има и невероятно чувство за хумор — обади се Хестър. — Това е другото нещо, което ме привлече в него.

— Нещо, което те привлече в него — обади се Маджа, — е мой кур като хобот на слон!

— Маджа пие от сутринта — каза Хестър. — Ще трябва да го извините.

— Може би да дойда пак, когато се чувства по-добре?

— Да, прав сте.

С Хелън се уговорихме да се срещнем в два следобед на следващия ден.

 

 

Така или иначе, щяха да ми трябват и снимки. Познавах един изпаднал фотограф, Сам Джейкъби, който беше добър и щеше да свърши работа за малко пари. На следващия ден двамата отидохме заедно. Беше хубав слънчев ден, с малко смог. Качихме се и аз позвъних. Никой не отвори. Пак позвъних. Този път отвори Маджа.

— Хестър няма — каза той. — Отива за ядене.

— Имахме уговорка за два следобед. Може ли да влезем и да я изчакаме?

Влязохме и седнахме.

— Посвиря на барабан — предложи Маджа.

Той започна да бие барабаните и да пее племенни песни от джунглата. Беше доста добър. Освен това се беше заел с друга бутилка портвайн. Беше облечен със същата тениска и джинси.

— Ебане ебане ебане — каза той. — Само това иска. Полудявам.

— Липсва ли ти джунглата, Маджа?

— Човек не може сере срещу течението, братле.

— Но тя те обича, Маджа.

— Ха-ха-ха!

Маджа удари още едно соло на барабаните. Дори когато беше пиян, беше добър.

Когато Маджа свърши, Сам ме попита:

— Мислиш ли, че в хладилника има бира?

— Сигурно — отвърнах.

— Малко съм изнервен. Имам нужда от една бира.

— Давай. Донеси две. Аз ще й купя още. Трябваше да се сетя да донеса.

Сам стана и отиде в кухнята. Чух как отваря вратата на хладилника.

— Ще пиша статия за теб и Хестър — обясних на Маджа.

— Жена с голяма дупка. Като вулкан.

Чух, че Сам повръща в кухнята. Той пиеше много. Беше махмурлия. Но беше един от най-добрите фотографи в града. След това настъпи тишина. Сам се върна при нас. Не носеше бира.

— Пак посвиря на барабан — предложи Маджа.

Той пак посвири на барабаните и беше добър, но не колкото предишния път. Виното започваше да го хваща.

— Хайде да си тръгваме — каза ми Сам.

— Трябва да изчакам Хестър.

— Да тръгваме, човече — повтори Сам.

— Искате ли вино? — попита Маджа.

Станах и отидох до кухнята за бира. Сам дойде с мен. Пристъпих към хладилника и той рече:

— Моля те, не отваряй тази врата!

Сам отиде до умивалника и пак повърна. Аз погледнах вратата на хладилника, но не я отворих. Когато Сам свърши, казах:

— Добре, тръгваме си.

Отидохме в хола, където беше Маджа със своето бонго.

— Пак посвиря на барабан — предложи той.

— Не, Маджа, благодаря.

Излязохме, отидохме в колата и потеглихме. Не знаех какво да кажа. Сам не продума. Бяхме в индустриалната зона. Спрях на една бензиностанция и заръчах на служителя да напълни резервоара с обикновен бензин. Сам слезе от колата и отиде до телефона, за да се обади в полицията. Аз платих бензина. Нямаше да мога да направя интервю. Бях изгубил петстотин долара. Подпрях се на колата, за да изчакам Сам да се върне.