Чарлс Буковски
Любов за седемнайсет и петдесет

Когато Робърт започна да мисли за такива неща, първото му страстно желание беше някоя вечер да се промъкне в музея с восъчните фигури и да прави любов с восъчните жени. Това обаче му се струваше прекалено опасно. Затова само си представяше, че прави любов със статуи и манекенки от витрините, и живееше с фантазиите си.

Един ден чакаше на светофара и надникна в някакъв магазин. Беше от онези магазини, в които продават всичко — плочи, дивани, книги, сувенири и боклуци. Робърт я видя — беше с дълга червена рокля. Носеше очила без рамки и имаше хубава фигура; изглеждаше самоуверена и сексапилна, каквито бяха едно време. Първокласна мадама. После светофарът светна зелено и той продължи.

Паркира на една пресечка оттам и се върна пеша. Застана навън, до щанда с вестниците, и погледна навътре към нея. Дори очите й изглеждаха като истински, а устата й беше много непослушна и леко нацупена.

Робърт влезе в магазина и застана до плочите. Така беше по-близо до нея и я поглеждаше крадешком. Не, вече не ги правеха така. Тази дори имаше обувки с високи токчета.

Продавачката се приближи към него:

— Да ви помогна нещо, господине?

— Само разглеждам.

— Ако имате нужда от нещо, повикайте ме.

— Разбира се.

Робърт пристъпи към куклата. Нямаше цена. Дали я продаваха? Той се върна при плочите, избра си една от най-евтините и плати на продавачката.

 

 

Следващия път, когато отиде в магазина, куклата си беше там. Робърт поогледа, купи си един пепелник с форма на змия, свита на кълбо, и си тръгна.

 

 

Следващия път, когато отиде в магазина, Робърт се обърна към продавачката:

— Продава ли се манекенката?

— Манекенката?

— Да, куклата.

— Искате да я купите?

— Да, нали сте магазин? Продава ли се куклата?

— Един момент, господине.

Продавачката се отдалечи и след малко иззад една завеса се показа стар евреин. Двете най-долни копчета на ризата му липсваха, така че се виждаше косматият му корем. Изглеждаше дружелюбно настроен.

— Вие ли искате да купите куклата, господине?

— Да, продава ли се?

— Ами всъщност не. Тя е само за красота.

— Искам да я купя.

— Чакайте да видим…

Старият евреин се приближи до куклата и докосна тялото й, роклята и ръцете.

— Да видим сега… значи… можете да си купите това за седемнайсет и петдесет.

— Ще я взема — каза Робърт.

Той даде на собственика банкнота от двайсет долара и изчака рестото.

— Ще ми липсва — каза собственикът. — Понякога ми се струва като жива. Да ви я опаковам ли?

— Не, ще я взема така.

Робърт вдигна куклата и я занесе до колата си. Сложи я да легне на задната седалка. После се качи в колата и се прибра. Имаше късмет, никой не го видя, когато я внасяше във входа. Робърт я сложи по средата на хола и я погледна.

— Стела! — каза той. — Ах ти, кучко!

После се приближи до нея и я зашлеви. След това я сграбчи и я целуна. Целуна я страстно. Пенисът му беше започнал да се надървя, когато телефонът звънна.

— Ало — каза той.

— Робърт?

— Да, аз съм.

— Здрасти, обажда се Хари.

— Как си, Хари?

— Добре. Какво правиш?

— Нищо.

— Мислех да дойда. Ще донеса бира.

— Добре.

Робърт затвори телефона и занесе куклата в килера. Прибра я в ъгъла и затвори вратата.

 

 

Хари не каза нищо интересно. Само седеше и пиеше бира.

— Как е Лора? — попита.

— Ами ние скъсахме — каза му Робърт.

— Какво стана?

— Тя направо не се спираше. Вечната изкусителка, нали разбираш. Всички мъже я възбуждаха — в магазина, на улицата, по заведенията, навсякъде. Нямаше значение кой е, стига да е мъж. Веднъж дори започна да се сваля с някакъв мъж, който беше набрал грешен номер. Не издържах повече.

— Сега сам ли си?

— Не, имам друга. Бренда. Ти я познаваш.

— А, да. Бренда. Тя е готина.

Хари седеше и пиеше бира. Хари никога нямаше жена в живота си, но не спираше да говори за жени. У него имаше нещо противно. Робърт не поддържаше разговора и след малко Хари си тръгна. Робърт отиде до килера и изнесе Стела.

— Проклета курва! — каза й той. — Изневеряваш ми, нали?

Стела не отговори. Стоеше и го гледаше хладно и надменно. Той я зашлеви здравата. Щеше да изтече много вода, докато на някоя жена й се размине това, че изневерява на Боб Уилкинсън. Той пак я зашлеви.

— Путка! Ще се изчукаш и с четиригодишно момченце, само да го вдигне!

Той пак я зашлеви, после я сграбчи и започна да я целува. Не спираше да я целува. После пъхна ръцете си под роклята й. Стела имаше хубаво тяло, много хубаво. Приличаше му на една учителка по математика от гимназията. И не носеше бикини.

— Курва такава! — каза той. — Къде си оставила бикините?

Пенисът му се притискаше в нея. Нямаше дупка. Но Робърт беше изпълнен с бурна страст. Пъхна си го между бедрата й. Беше гладка и стегната. Той започна да я чука. За момент се почувства ужасно глупаво, после страстта му надделя и той започна да я целува по врата, докато я чукаше.

Когато свърши, Робърт изми Стела с една гъба, прибра я в килера зад едно палто, затвори вратата и успя да хване последната четвъртина от мача на Detroit Lions срещу L. A. Rams по телевизията.

 

 

Нещата се развиваха много добре за Робърт. Той направи и някои подобрения. Купи на Стела няколко чифта бикини, колан с жартиери, копринени чорапи и гривничка за глезена.

След това й купи и обици, но остана шокиран от факта, че любовта на живота му всъщност нямаше уши. Под косата просто бяха забравили да й направят уши. Все пак той закрепи обиците с тиксо.

Но пък определено имаше предимства — нямаше нужда да я води на вечеря, на партита, на тъпи филми; всички такива глупости, на които обикновените жени отдават толкова голямо значение. Освен това се караха. Човек винаги може да се скара, дори с кукла. Стела не говореше много, но веднъж със сигурност му каза следното:

— Ти си най-страхотният любовник на света. Онзи стар евреин беше много скучен. Ти правиш любов с въображение, Робърт!

Да, имаше предимства. Стела не приличаше на нито една жена, която беше познавал. Не искаше да правят любов в неподходящи моменти. Винаги той решаваше кога. И никога не й идваше. Робърт започна и да я лиже. Изряза малко коса от главата й, за да я залепи между краката.

В началото връзката им беше чисто сексуална, но с времето Робърт откри, че постепенно се влюбва в нея. Помисли си да отиде на психиатър, но се отказа. В крайна сметка, защо да обичаш истинско човешко същество? Това никога не продължаваше дълго. Разликите между половете бяха толкова големи, че любовта винаги завършваше с омраза.

Освен това, разбира се, никога нямаше нужда да лежи със Стела и да слуша как тя му разправя за предишните си любовници. Как Карл имал много голям кур, но не искал да лиже. Как Луи бил толкова добър танцьор, че трябвало да стане балетист, а не застраховател. Как се целувал Марти. Какви неща правел с езика си. И прочие. Ебати глупостите. Стела беше споменала единствено стария евреин. И то само веднъж.

Робърт беше със Стела от две седмици, когато Бренда му се обади по телефона.

— Да, Бренда?

— Робърт, защо не ми се обаждаш?

— Бях ужасно зает, Бренда. Повишиха ме в регионален директор и трябваше да променя организацията на целия офис.

— Така ли?

— Да.

— Робърт, нещо не е наред.

— Как така?

— Усещам по гласа ти, Робърт. Нещо не е наред. Какво става, по дяволите? Друга жена ли има?

— Не точно.

— Как така не точно?

— Господи!

— Какво има? Какво има?! Робърт, нещо не е наред. Идвам да те видя.

— Всичко е наред, Бренда.

— Мръсник такъв! Криеш нещо от мен! Нещо не е наред! Идвам да те видя! Веднага!

Бренда затвори телефона и Робърт отиде да прибере Стела в дъното на килера. Свали палтото от закачалката и я покри с него. После се върна в хола, седна и зачака.

Бренда отвори вратата и нахълта:

— Добре, какво има? Кажи ми.

— Всичко е наред, бейби — увери я той. — Успокой се.

Бренда имаше хубаво тяло. Гърдите й бяха малко увиснали, но имаше красиви крака и фантастичен задник. Винаги гледаше малко притеснено, сякаш не знаеше къде се намира. Робърт не можеше да промени това. Понякога, след като бяха правили любов, в очите й се възцаряваше спокойствие, но само за кратко.

— Дори още не си ме целунал! — възкликна тя.

Робърт стана да целуне Бренда.

— Господи, каква беше тази целувка? Нещо не е наред! Какво има?

— Всичко е наред.

— Ако не ми кажеш, ще пищя!

— Нали ти обяснявам, че всичко е наред…

Бренда изпищя. Отиде до прозореца и изпищя. Чуваше се в целия квартал. Тя спря и се обърна към него.

— Господи, Бренда, недей така! Моля те!

— Пак ще пищя! Пак ще пищя! Ако не ми кажеш какво става, пак ще пищя!

— Добре — рече той. — Чакай малко.

Отиде в килера, свали палтото от Стела и я изнесе навън.

— Какво е това? — попита Бренда. — Какво е това?!

— Манекенка — отвърна Робърт. — Кукла.

— Кукла? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че сега съм влюбен в нея.

— Боже Господи! В това нещо? В това нещо?!

— Да.

— Ти обичаш това нещо повече от мен? Това парче пластмаса?! Обичаш това нещо повече от мен?!

— Да.

— Предполагам, че си лягаш с него? И му правиш разни неща? На това нещо?!

— Да.

— Ох…

Бренда си пое въздух и изпищя с всичка сила. Стоеше и пищеше. Робърт си помисли, че тя никога няма да спре. После Бренда се нахвърли върху куклата и започна да я разкъсва с нокти и да я бие с юмруци. Куклата падна на пода. Бренда изхвърча навън, качи се в колата си и бясно потегли. Блъсна се в една паркирана кола, но отскочи и продължи.

Робърт отиде при Стела. Главата й се беше изтърколила под един стол. По пода имаше парчета дунапрен. Едната й ръка беше счупена и висеше, а от дупката стърчаха две жици. Робърт седна на един стол. Поседя малко. После стана, отиде в банята, постоя малко там и излезе. Застана в коридора и се загледа в главата на Стела, която беше под стола. Заплака. Беше ужасно. Не знаеше какво да прави. Спомни си как беше погребал майка си и баща си. Но това беше различно. Това беше различно. Той стоеше в коридора, плачеше и чакаше нещо да се случи. И двете очи на Стела бяха отворени, спокойни и красиви. Очите на Стела го гледаха.