Чарлс Буковски
Раят е затворен

Седях в един бар на авеню „Уестърн“. Наближаваше полунощ и аз бях в обичайното си объркано състояние. Нали се сещаш, нищо не ми беше наред: жените, работата, безработицата, времето, кучетата. Накрая ти остава само да седиш, смачкан от ударите на съдбата, все едно си седнал на някоя автобусна спирка и чакаш да мине смъртта.

И значи, както си седях там, влезе една жена с дълга тъмна коса, хубаво тяло и тъжни кафяви очи. Не се обърнах след нея. Не й обърнах внимание, дори когато се настани на столчето до мен, въпреки че имаше още десет свободни места. Всъщност в целия бар бяхме само ние двамата, ако не броим бармана. Тя си поръча сухо вино. После ме попита какво пия.

— Скоч с вода.

— Дайте му един скоч с вода — каза тя на бармана.

Е, това не се случваше всеки ден.

Тя отвори дамската си чанта, извади от нея една малка телена клетка, измъкна от клетката няколко малки човечета и ги нареди на бара. Всичките бяха високи по десетина сантиметра, бяха живи и облечени както си трябва. Бяха четири човечета — двама мъже и две жени.

— Вече правят и такива — каза ми тя. — Но са много скъпи. Излязоха ми по две хиляди долара парчето, когато ги взех. Но сега струват две хиляди и четиристотин. Не знам как точно ги произвеждат, но сигурно е нещо незаконно.

Малките човечета се разходиха напред-назад по бара. Изведнъж един от мъжете зашлеви плесница на една от жените.

— Кучка! — каза човечето. — Писна ми от теб!

— Недей така, Джордж! — извика тя. — Аз те обичам! Ще се самоубия! Не мога да живея без теб!

— Не ми пука — отвърна малкият пич, измъкна отнякъде миниатюрна цигарка и си я запали. — И аз имам право да живея като хората.

— Ако не я искаш вече, аз ще я взема — обади се другото човече. — Аз я обичам.

— Но аз не искам теб, Марти. Аз съм влюбена в Джордж.

— Но той е мръсник, Ана. Истински мръсник!

— Знам, но въпреки това го обичам.

Малкият мръсник отиде при другата малка женичка и я целуна.

— Оформи се любовен триъгълник — каза ми жената, която ме беше почерпила. — Това са Марти, Джордж, Ана и Рути. Джордж обича да лиже. Много е добър. Марти е малко тъп.

— Не ти ли е мъчно да ги гледаш така? И как се казваш, всъщност?

— Зора. Ужасно име. Но майките понякога причиняват такива неща на децата си.

— Аз съм Ханк. Не ти ли е мъчно…

— Не, не ми е мъчно да гледам. Аз също нямах късмет в любовта, никакъв късмет…

— Никой от нас няма късмет в любовта.

— Да, сигурно. Както и да е, аз си купих тези човечета и сега си ги гледам. Така все едно и аз се влюбвам, но без съпътстващите проблеми. Обаче адски се възбуждам, когато започнат да правят любов. Тогава хич не ми е лесно.

— Секси ли са?

— Много, много секси. Божичко, направо ме побъркват!

— Защо не ги накараш да правят секс? Имам предвид сега? Ще ги гледаме заедно.

— Е, не можеш да ги накараш насила. Трябва сами да започнат.

— Колко често правят секс?

— Ами доста са навити. По четири-пет пъти в седмицата.

Човечета се разхождаха по бара.

— Слушай — каза Марти. — Дай ми някакъв шанс. Просто ми дай шанс, Ана!

— Не — отвърна Ана. — Аз съм влюбена в Джордж. За мен няма друг мъж.

Джордж беше започнал да целува Рути и да я гали по гърдите. Рути беше започнала да се възбужда.

— Рути започна да се възбужда — казах на Зора.

— Да, наистина.

И аз бях започнал да се възбуждам. Сграбчих Зора и я целунах.

— Виж — рече тя. — Не им давам да правят секс пред хората. Ще ги занеса вкъщи и там ще ги пусна да действат.

— А аз как ще гледам?

— Ами ще се наложи да дойдеш с мен.

— Добре — казах аз. — Хайде да тръгваме.

Довърших си питието и двамата излязохме заедно. Тя носеше малките човечета в клетката им. Качихме се в нейната кола и сложихме клетката между нас. Погледнах Зора. Беше много млада и красива. Освен това изглеждаше, че и отвътре е красива. Как така не беше имала късмет с мъжете? Тези неща могат да се провалят по толкова много различни начини. Четирите човечета й бяха стрували осем хиляди долара. Беше дала толкова пари, за да избегне връзките между мъжете и жените, без да избяга от връзките между мъжете и жените.

Къщата й беше близо до хълмовете и изглеждаше приятна. Слязохме от колата и отидохме до вратата. Аз взех клетката с малките хора, докато Зора отключваше.

— Миналата седмица слушах Ранди Нюман в „Трубадур“ — каза ми тя. — Не е ли страхотен?

— Да, страхотен е.

Влязохме в хола, Зора извади човечетата и ги пусна на ниската масичка. После отиде в кухнята, отвори хладилника и извади бутилка вино. Донесе и две чаши.

— Извинявай, но ми се струваш малко луд — каза ми тя. — С какво се занимаваш?

— Писател съм.

— Ще пишеш ли за това?

— Ще пиша, въпреки че никой няма да ми повярва.

— Виж — посочи Зора. — Джордж свали бикините на Рути. Сега я чука с пръст. Искаш ли лед?

— Да, вярно. Не, не искам лед. Така е добре.

— Не знам защо, но адски се възбуждам, когато ги гледам — каза Зора. — Сигурно защото са мънички. Направо се побърквам.

— Да, и аз така.

— Виж, Джордж я лиже.

— Да, вярно.

— Виж ги само!

— Боже Господи!

Сграбчих Зора и двамата започнахме да се целуваме. Докато се целувахме, тя постоянно поглеждаше към малките човечета.

Малките Марти и Ана също ги гледаха.

— Виж — каза Марти. — Ще го направят. Хайде и ние. Дори големите ще го направят. Виж ги само!

— Чу ли? — попитах Зора. — Казаха, че и ние ще го направим. Вярно ли е?

— Надявам се — отвърна Зора.

Бутнах я на дивана и вдигнах роклята й до хълбоците. Започнах да я целувам по врата.

— Обичам те — казах аз.

— Наистина ли?

— Да, някак си…

— Добре — рече малката Ана на малкия Марти. — Да вземем и ние да го направим, въпреки че не те обичам.

Те се прегърнаха по средата на масичката. Аз бях свалил бикините на Зора. Зора стенеше. Малката Рути също стенеше. Марти награби Ана. Всички правеха секс. Помислих си, че може би всички хора на света правят секс. После забравих за всички останали хора на света. Някак стигнахме до спалнята. Аз проникнах в Зора и започнах едно дълго, бавно чукане…

 

 

Когато Зора излезе от банята, аз четях един много тъп разказ в Playboy.

— Беше страхотно — каза ми тя.

— Удоволствието беше мое — отвърнах аз.

Тя пак си легна при мен. Аз оставих списанието.

— Мислиш ли, че имаме шансове? — попита ме тя.

— Как така?

— Мислиш ли, че имаме шансове да останем заедно по-дълго време?

— Не знам. Всичко е възможно. В началото винаги е най-лесно.

В хола се разнесе писък.

— Опа — каза Зора.

Тя скочи и изтича в хола. Аз я последвах. Зора държеше Джордж в ръцете си.

— Божичко!

— Какво стана?

— Ана го е направила!

— Какво е направила?

— Отрязала му е топките! Джордж е скопен!

— Еха!

— Донеси ми тоалетна хартия, бързо! Ще умре от кръвоизлив!

— Този мръсник Джордж! — обади се Ана от масичката. — Щом не иска да е с мен, няма да е с никоя друга!

— Сега и двете сте за мен! — каза Марти.

— Не, ще трябва да си избереш едната от нас — заяви му Ана.

— Коя си избираш? — попита го Рути.

— Но аз ви обичам и двете! — каза Марти.

— Спря да кърви — каза Зора. — Но припадна.

Тя зави Джордж в една носна кърпа и го остави на лавицата.

— Виж — каза ми Зора. — Ако мислиш, че нямаме шансове, предпочитам да спрем още сега.

— Мисля, че те обичам, Зора.

— Виж! — възкликна тя. — Марти прегръща Рути!

— Дали ще правят секс?

— Не знам. Но изглеждат възбудени.

Зора взе Ана и я прибра в клетката.

— Пусни ме веднага! Ще ги убия и двамата! Пусни ме!

Джордж стенеше от болка, увит в носната кърпа. Марти беше свалил бикините на Рути. Придърпах Зора към себе си. Беше млада и красива, и отвън, и отвътре. Може би пак щях да се влюбя. Всичко беше възможно. Целунахме се. Пропаднах право в очите й. После се изправих и хукнах. Знаех къде се намирам. Хлебарка и орел правеха любов. Времето беше клоун, който свири на банджо. Не спирах да тичам. Дългата й коса се спускаше пред лицето ми.

— Всичките ще ви убия! — пищеше малката Ана.

Клетката й се тресеше от ярост, в три часа сутринта.