Добрина Баракова
Една пчелица

Една пчелица мъртва

спи на прозореца ми.

Работните крачета — към небето.

Безшумните крилца — постеля сребърна.

Какъв ли вятър северен

надвил е над летежа й?

Как стражите са я очаквали —

последна пътница към кошера —

преди да спуснат зимните завеси,

да залостят портите?

Но нейният усърден дух

не е заспал завинаги.

Във лунни зимни нощи той се вдига —

поляни лунни викат го.

Там призрачни цветя

разтварят лунни чашки —

от цвят на цвят безплътен каца —

и цял обвит в мъглица лунна,

до кошера долита —

край стражите заспали преминава —

под царственото ложе на царицата

подгъва крак —

корона с лунен пламък

поставя на заспалата глава.