Добрина Баракова
Почнах да свиквам

ПОЧНАХ ДА СВИКВАМ с болката

като с раница.

 

Сутрин с въздишка присягам към ъгъла

и я навличам.

Намествам я на раменете си —

ремъкът да не трие мястото,

охлузено вчера до кръв.

 

В полунощ, когато

доброто поредно зрънце приспивателно

натисне клепачите ми,

с последни сетива я усещам

как се свлича будна във ъгъла.

 

Докато някоя вечер не разбера,

че и сънят не успява да я откъсне

от раменете ми

— превърнала се е

в гърбица.