Добрина Баракова
След Багряна

За сивоокия не ме придумвай —

очите черни теглят ме на повода си!

Очите черни с тънкото юларче

към светли бездни бързо ме отвеждат.

Очите черни нищо не разпитват,

очите черни нищо не разказват,

очите черни хващат ме и водят,

и водят, мамо, нищо не продумват.

За сивоокия не ме придумвай,

за сивоокия не ме наричай,

очите черни бързо ме отвеждат —

за прошка време даже не остана!

За сивоокия ни дума вече,

очите черни бързо ме отвеждат

и хваната за тънкото юларче,

не питам, мамо, даже не поглеждам

къде да стъпя, откъде да мина,

и стъпвам

        стъпвам,

                стъпвам

                        по небето.