Иван Вазов
Име ^[0]

Есть речи — значенье

темно иль ничтожно;

но им без волненья

внимать невозможно.

Лермонтов

Има име мен известно.

То не е дотолкоз лично,

ни богинско, ни небесно,

нито пък е романтично.

 

Всякой може равнодушно

това име да дочува,

то за него е бездушно,

то му нищо не казува.

 

Но за мен не е нищожно,

то и тайно му значенье,

нито ми е пък възможно

да го слушам без вълненье.

 

Колко сладост то съдържа

в свойте звуци прости, ясни,

как сълзите то задържа,

как ми свети в дни нещастни!

 

Ако нощем спя дълбоко,

то по устни ми пролазва,

будя ли се — извисоко

призракът му се показва.

 

Ако чуя лъх зефирен,

то и тамо притреперва,

и чучурът наш неспирен

него бъбли, ми се верва,

 

ако слушам шум дървесен,

него мисля, че разбирам,

ако гледам свод небесен,

драснато го там съзирам.

1874, Сопот