Добрина Баракова
Годините

Годините,

в които

растяха синовете на приятелките ми —

мълчание посаждах

в тъмните алеи

и пусках го по ризка.

Годините,

в които пробваха момчетата

бръснача на бащите

върху гладките си бузи —

мълчанието виждах

да наднича зад дърветата

и крадешком да търси сянката си

в сенките им.

Когато заскриптя бръсначът

и момчетата достигнаха тавана —

аз учех се да ходя по паважа

и стъпвах по очите си,

и остро ме раняваха

ъглите на света —

а моето мълчание

отдавна беше се покрило със пера —

живееше на покрива.