Добрина Баракова
Сега обличам се във бяло

Сега обличам се във бяло

от главата до петите —

невеста твоя ставам,

друмниче.

Невеста твоя ставам,

сянката ти хващам

и към олтара бавно я повеждам.

И към олтара бавно я повеждам,

тоягата на сянката ти вземам

и скривам я на тъмно във мазето,

та никога на път да не поеме!

Ех, сянката ти

мой жених е вече!

Усещаш ли, как сянката ти китна

пристъпя леко към олтара таен?

Усещаш ли, как в бяло я повеждам,

усещаш ли, как с бяло я намятам,

усещаш ли, как леко я докосвам,

скиталецо,

със леките си пръсти?

Ех, друмниче,

ти няма да се върнеш,

но сянката ти

мой жених е вече!