Красимира Ненова
Ето Го моят, прекрасният Цар!

1. Ето Го, ето Го моят, прекрасният Цар,

наметнат със мантия пурпурна.

Корона от тръни, рубинени струи красят лицето Му тъжно, уморено и кърваво.

 

Припев:

Върви като жертвено агне към Своя олтар,

бичуван, заплют и охулен.

Без да се брани, без да отвори уста,

с която нявга каза: „Да бъде!“

Каза: „Да бъде!“

 

2. Как ли гледат очите Му тази тълпа, крещяща „Осанна!“, а после „Разпни го!“

Но явно и тебе те вижда, и мене съзря:

„Не знаят що правят, о Боже, прости им!“

 

3. Да, любовта Му бе тази, която Го спря

Свойта милост от нас да отвърне.

Стигна до кръста, разтвори ръце за света,

вместо всички ни в прах да превърне.

1 март 1997